* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

669 ОЪВ съв 670 w словеси (??????? ?????; въ Остр. ев. сътАзатисд о словеси). Me. XVIII. 23. Ев. 1307 г. (Мат. Бусл. 35). съвъпрооьникъ=совопросьникъ—собеседникъ:— Совопроеникъ (?????????). Кор. 1. I. 20 (В.). Аще ви-ДАще моужа мра и книжна,... то емоу съвъпрос-никъ и събесЬдникъ б^Аше. Жит. Стеф. Перм. 657. СЪВЪпращи, съвъпрагЙ — соединить: — Заетоупы съпротивныхъ, съвъпряжномъ и събраномъ, раздруши (????????????). Георг. Ам. ОЪВЪСЕЛЬНИКЪ — сожитель: — Прпдобны’и съвсел* никъ, Похв. Онуфр. Мин. чет. гюнь 177. СЪВЪОКРВШАТИ = СОВОСКРЕИГАТИ, СЪВЪОКР®-ШАЮ — вместе воскрешать: — Апостоли Христу сраспинаеми и соумерщвляеми и совоскрешаеми бу-дутъ. Поел. ц. Ив. Вас. Кирш. Бгьлоз. мои. ок. 1578 г. съвъслфдовати, СЪВЪСЛФДЙЮ — следовать, сопровождать: — Въшьдъшю кмоу (въ монастырь), съвъ-сл'Ьдоукть и именик (??????????????, sequentur). Ефр. крм. LXXXVII. 10. СЪВЪСТАТИ, СЪВЪСТАНЙ — воскреснуть, возстать bmicte: — Съ женихъмь Хмь распьноусА, съпогр'Ь-баюсга съ тобою, съвъстаноу, прославлюсга. Мин. 10961. (сент.) л. 103. съвъста гати, ОЪВъстАЮ — вместе возставать, воскресать: — Вьчера съраспинахъ ти ся, Христе, съвъ-стаю дьньсь, въскрьсъшоу ти. Канон, на св. Пасху по рук. Соф. XII в. CbBbOXOflHTH, съвъсхожЙ — совосходить; одновременно увеличиваться: — Съвъсходящага же (лета) дроугъ дроуга съвъздращакма. Жит. Оеод. Ст. 39. съвъхоженик. = совъхоженик. — совместное вхождение; присоединеше: — Въ слоужьбоу твокга славъ1 створи совъхожению стхъ англъ арханглъ бъии. Служ. Варл. XII в. л. 12. съвъхытитиса — быть похищенными — Ни оуло-венъ б*ди своима очима, ни съвъхъггиса своима ве-кома (???? ?????????^?). Панд. Ант. XI в. л. 41. СЪВЪ1ЧАИ — обычай, привычка: — Оставлены^ чювь-ства и долъгыга съвътаи (по др. пер. долъгаго обычаи). Никон. Панд. сл. 58 (Чуд. сп. 198). Съвъ1чаи тако имать (????????, consuetudo). т. ж. сл. 13. Вас. 9. Свъгчаи тако оудьржа (? ?? ???????? ???? ??????????, consuetudo sic invaluit). т. ж. Вас. 21. — Съвъ1чаи и обычаи: — Забывъ чти и живота и града Чръни-гова, отня злата стола и своя милыя хоти красныя Глебовны свычая и обычая. Сл. плк. Игор. — общеше: — Не съвок#платисасъними ни въ дружбе, ни въ любви, ни въ съвычаи. Златостр. сл. 24. — общество, знакомство: — Свычаи з'лъ (????????, socie-tas). Златостр. 55. — ? — Сиротьства ради детии и женьня съвъпага (въ Греч.: ??? ??? ??????? ??? ????????). Златостр. XII в. (В.). оъвъгченик — привычка; дружба(?): — Не оумили тебе моя оутроба, ни свычеше сестры твоея, ни пожиэте домачадець твой (????????). Жит. 1о. Пост. XVIв. (В·)· ОЪВЪХЧЕНИВЪ — знакомецъ: — Мънози бо кго съвъг-ченикъ1 знакмь (???????). Гр. Наз. XI в. 269. оъвъгавнъш — обычный: — Мы свыченйо вамъ поставимъ трапез# (consuetam). Златостр. 2. съвышьнии — свыше исходящШ, вышшй: — Отъ съвышьнАга блгдати напаАьь. Псалт. толк. XI в. (Енг.). О свышнимь (??????) ми(ре). Служ. Варл. XII ?. ?. и. Съвьрвитиоа=съвервитиса—сплестись, свиться:— Три же волнъг свервившеся и распадошася зле и разбита корабль. Хожд. 1о. Боюсл. 1419 г. 3. СЪВЬРН&ГИ = СЪВЕРНЙТ'И, СЪВЬРн8 — СОЙТИ ВЪ сторону, своротить: — Бе бо тогда мразы силно ве-лици, а снегъ человеку въ пазуху; аще у кого конь свернетъ съ дорозе, ино двое али трое одва выво-локутъ. Псков. II л. 6981 г. съвьрстати — Съверотати, съвьрстаю — сравнять: — Холопъ съ Бельскимъ ровенъ, а князя доброго сынъ со странники сверстанъ. Поел. ц. Ив. Вас. Кирш. Бгьлоз. мон. ок. 1578 г. съвьрстъ — сверстникъ: — Оставль земльнага родителя и свьрстъ1. Обих. XIII в. сент. 1. Сим. Столп. (В.). СЪВЬРСТЪ = СЪВРЬОТЬ = съвьрьсть=оъверьсть— одинаковый возрастъ: — Поставимъ обыць плачь на съврьсти и родъ1 раздельшесА (??????). Гр. Наз. XIв. 316. — сверстникъ: — Поучатисд отъ своихъ сьверьстш. Вяз. крм. 1284 г. Свит. Cue. 93. — Ср.: Иже съвръсть ксть световъ (??? ??????? ??? ?????). ??. екз. Шест. (В.). — чета: — Бжига съврьсть светозарьнага..., помолита-СА мира и w зълъ избавление. Мин. 1097 г. л. 55. Чьстьнага съвьрьсть и богомоудрага вьрьста. Мин. XI в. сент. 9. (В.). Мчнка троиця тя избранага. съврьсть. Мин. май XIII в. 76. GO мужа ребро вземъ, созда ю..., въ две лиди взаконить сверьсть не раз-лучну. Варе. крм. XIV в. Зак. судн. оъвьроть = съврьсть (прилаг. несклоняемое) — современный, единовременный: — Прьваго(вм. прьвага?) бо бе заповедь и намь съврьсть (?????? ??? ?? ? ?????? ??? ???? ?????????). Гр. Наз. XI в. 355. Съвьротьникъ = съвьрьстьникъ — сверстникъ, однолетка: — Съвьрстьникы свои миромь съретаи. Сбор. 1076 г. л. 9. И тако исходити кмоу съ съвьрьстьникъ! своими на игръ1. Нест. Жит. Оеод. 2. Како тебе не оузьроу съ детьми, иже ти соуть бъии съвьрстници. Сказ. свят. Ник. XII в. ОЪВЬРСТЬНИЦА = СЪВРЬСТЬНИЦА — ОЪВЬРЬСТЬ-ница — съверьстьниц а — вместе запряжен-нал: — Съврьстьница (????????). Гр. Наз. XI в. — супруга: — Дети лишенъ бътага и съвьрьстьница твоед плененик престрада тьрьпеньно. Мин. 1096 г. (сент.) л. 121. Мимо текоущаи пременисА на боудоу-щихъ, и сьвьрьстьница оброучьникоу бесьмьртьноу бъкть. Мин. 1097 г. л. 42. Моужи плакахоусд сверьсть-ниць своихъ, матери же плакахоусд чадъ своихъ. Ип. а. 6769 г.