* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

669 ОЪВ оъв 660 ОЪВИТИСА — обвиться другъ о друга: — Къ бере.тЬ да къ осин*, изъ одного корени стоятъ, свилися вместо. Судн. спис. 1498—1505 г. — быть свитымъ, сложеннымъ; разрушиться: — Нбса съвьялъса (???????????)· Панд. Ант. XIв. л. 83 (Амф.). Солнце и месяць померчета, небеса съвыотся въ сви-токъ... и по семь Сынъ Божш съ славою прщдетъ. Кир. Тур. Сл. (Калайд. 100). — соединиться: — ГЙремъ же дша и плоти не раз-лоучьсд, нъвъкоупе съвивьшисд плъти, дша на блго-чест1е ведАше (????????????). Златостр. сл. 4. СЪВИТЪКЪ — свитокъ: — Въ свитъце книж'немъ писано e И) мне (?? ??????? ???????). Евр. X. 7. Апост. Син. XVI в. (On. I. 331). Вь свитце книжнё (?? ????????). Аван. Алекс. Толк, псалт. ne. XXXIX. 8. (On. II. 1. 70). Пршми себе свитокъ новъ великь и въпиаш въ немь писаломь члчьмь (????? ?????? ???????). Ис. VIII. 1 (Упыр. 93). Съв1етсА нбш «ко сви-токь (?? ???????). т. ж. XXXIV. 4 (Упыр.). И вид*: и се р#ка простръта къ мне и въ ней свитокь книж-ньш (??????? ???????), len. II. 9 (Упыр.). И ивисд же кму Мти Бита, имущи же в руку к и свитокъ. Пест. Бор. Гл. 10. Отвивающе харатейные свиткы. Кир. Тур. Сл. (Калайд. 93). Принесуть предъ ню вся ея съгр'Ь-шешя, яко же будеть сътворила отъ юности и до старости, написаны въ свитцехъ. т. ж. (Калайд. 97). — грамота: — Стареишш епископъ.. . запечатлееть таковыи свитокъ и вдадять его вси книгохранителю. Чин. избр. en. 1423 г. Сборнъш свитокъ блаженаго патриарха... повелеваеть. 1о. митр. Прав. 23. Ennw же из Рхма въшешй и свито сборный носдщй (????? ?????????). Георг. Ам. (Увар.) 379. — книга: — Аще не в лепоту, ни прилежно очищая тре-фолои и свитки явить и шиждо книги, яже дръжитъ, яко не осквернятся прахомъ, ни отъ иного канарха, ни отъ капаша свещнаго, ни отъ скверны и отъ пота руку, да престоятъ трапезе. Оеод. Студ. Ост. — списокъ: — Съвитъкъ блгочьстивъшхъ пороученъ бъ1. Мин. 1096 г. (сент.) л. 104. СЪВИТЪЧЖНЪШ — относяпцйся къ свитку, книжный:-По8чити свитчанымъ писменемъ. Прол. апр. 22 (Оеод. Сик.). СЪВЛАДФТИ, ОЪВЛАДВДО — владеть; быть въ состоя-нш: — Нозе имею непоступьне, руце же не тъч1ю безделне, нъ ни осязати себе тема съвладею. Кир. Тур. Сл. о разслабл. 46. Съвлажити, СъвлажК — увлажить, омочить:—Поели Лазоря, да малыимъ пьрстъмь съвлажить ми оустьне. Сбор. Троиц. XII в. Сл. богат, и Лазар. СЪВЛАКЪ — CM. СЪВЛЕКЪ. съвласти = совласти, съвладЙ — владеть, господствовать: — Весте, и ко кнази странамъ совладоуть ими (въ нов. господствуютъ, ???????????????). Же. XX. 25. Гал. ев. XIII в. Въ цртве моемь съвласти нач-неть (?????). Дан. V. 7 (Упыр.). — овладеть: — Совладе землею его (?????????????, do- minati sunt; въ др. сп. совладеша). Чис. XXI. 24 по en. XIV в. Совладеть странами мноземи (?????????, dominabitur). т. ж. XXIV. 7 по en. XIVв. Власть его, ею же съвладе (?? ??????????). Дан. XI. 4 (Упыр.). СЪВЛАЧАТИ, СЪВДАЧАЮ — раздевать, лишать одежды: — Всакъ бо, облачдии оубогааго, Хс"а облачить и всакъ, съвлачАи, ХаГ съвлачить. Сбор. 1076 ». л. 274. съвлачитя, СъвлачЙ — снять (объ одежде): — /Г\ко дъва разбои кете: кдинъ, иже съвлачить съ оубогааго, дроугыи же, иже не одежеть оубогааго. Сбор. 1076 ?. л. 94. — раздеть, снять одежду съ кого-либо: — Аште оубогааго облечеши, Хса облечеши, вьса“ же съвлачд, Ха съвлачиши. Сбор. 1076 ». л. 94. Начяхъ съвлачити ю (exspoliare, ???????? ?????). Пат. Син. XI в. 100. Иже мртвъш въ гробе съвлачить, да продакть. Варе. крм. Зак. суд. л. 187. Съвлекъ — ? — Некыи белилникъ оудари въ глав# древо, инеми глемое съвлекъ, и абие скончасА праведный (?? ? ?? ?????? ????????? ????????; въ др. сп. съвлакъ). Георг. Ам. (Увар.) л. 169. СЪВлбченик — снят1е (объ одежде): — Истъканик w въниьнаи блгодати, съвлеченькмь w бьрньнаго телесе, оде(лъ)сА кси, славьне, въ нетьленьноую ри-зоу. Мин. 1097 г. л. 142. Съвлзпщ, съвл®к8 — снять: — СъвлекошА съ нкго хламида (????????). Me. XXVII. 31. Остр. ев. — раздеть: — Анеупатъ... повеле его съвлещи и по дъеке распАти. Жит. Кондр. XI в. — ср. съволочи. СЪВЛФЩИСА = СОВЛФЩИСА — освободиться ОТЪ одежды, скинуть одежду: — Съвлече же ся оубо каганъ и с ризами ветхаго ч'Гвка сложи тленья. Илар. Зак. Благ. (Сбор. 1414 г. л. 66). Съвл/Ькъса ризы тленьнаго члвка и в нетленьноую и многостртьноую ризоу шболкъед Ха. Ип. л. 6655 ». — очиститься: — Съвлечесд съ ранами кожьнъкъ сво-ихъ ризъ греха. Мин. 1097 г. 59. Желающихъ гре-ховнъш сквернъ1 совлещисд и>зари техъ мысль. С луж. Серг. л. 81. — отречься: — Съвлекостасд ветъхаго члвка и на нбса ико бесплътьна възидоста. Мин. 1096 г. (окт.) л. 13. — ср. СЪВОЛОЧИСА. съводити, съвожЬ — приводить, доводить: — Поутък адови поути к и, съводдште въ кровишта съмрьти. Изб. 1073 г. л. 169. Въ последьнюю неправьдоу съво-дить (??? ??????? ??????? ?????????). ???. крм. 219. — приносить, оказывать: — Тебе издрддьно благода-тельство вьсемъ западьнъимъ црквамъ... съводдщю (??? ?????????????). Ефр. крм. ???. 134. — призывать: — Въг сводите Духъ Святъш съ небесе. En. поуч. (по Барс. крм.). — низводить; превращать: — Въ работа съводд влдч-ство (????????). Гр. Наз. XI в. 50.