* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

641 ОЪБ ОЪБ 642 Toy братии събираютьсга набжьствьнок словословик. Нест. Жит. Оеод. 9. Отъ всбхъ градъ по обычаю събирахуться въ 1ерусалимъ. Кир, Тур. Сл. о разслабл. 44. Начата звонити на Ярославли дворО в'Ьче, и сбирахуся людш множество. ????. I л. 6926 г. (по Арх. сп.). съвити, съвию — согнать, собрать: събити въ мдчь— сбить въ кучу: — Сбита Оугры акы в мдчь, гако се соколъ сбивакть галиц'Ь, и ноб^гоша Оугри. Лов. вр. л. 6605 г. И тако множецею оубивага, сбиша i в мдчь. т. ж. — согнать, прогнать: — И тотъ... Мощалка... меня, господине, съ тона сбилъ, да отнялъ, господине, у меня два невода. Прав. гр. Инк. Кор. мон. 1530 г. Оъвитиса — сойтись, сразиться: — Събившема же ся полкома. Георг. Am. XVI в. (В.). СЪБЛАГОВОЛЬСТВОВАТИ, СЪБЛАГОВОЛЬОТВЙЮ — одобрять: — Не токмо сим творд, нъ и съблговоль-ствоую д'Ьющи (??????????????). Рим. I. 32. Нов, зав. XIV в. ОЪБлажити, съвлаж$ — сделать добро: — Се азь оубждихся на ня съзлити имь, а не съблажити (??? ????????). Iep. XLIV. 27 (Упыр.). съе дажненик. =сов дажнени к. — соблазнъ: — Камень притыкашя и съблажнент не вгЬрующимъ въ Христа книжное почиташе рекоша, правов’Ьрнымъ же недвижимо спасеше. Стеф. en. поуч. стриг, ок. 1386 г. — подстрекаше, козни: — Оусобнаи же рать бъ1ваеть w соблажненьга дьиволд. Нов. вр. л. 6576 ъ. — гр’Ьхъ: — Во снЬ съблажнеше многыхъ ради винъ бываеть. Кипр. м. поел. т. Ав. 1390 г. — грЬхопадеше: — Се бо Два плътью Ба роди, земь-нъвд понавлдюща пьрвыга гр’Ьхъ! и съблажненик. Мин. 1097 г. 151. — ошибка, заблуждеше: — Или не вЬсте, яко таковое велико соблажненье есть. 1о. митр. поел. Клим. 217. — падеше: — Аште падеть врагъ твои, не обрадоуисд кмоу, въ съблажнении же кго не възносисд (?? ?? ?? ??????????????). Панд. Ант. XI в. л. 124 (Притч. XXIV. 17). оъблажнити, ОЪБЛАЖНИЮ — соблазнять, ВВОДИТЬ въ гр’Ьхъ: — Аще же око твок. деснок соблажндкть тд, изьми к и вьрьзи it отъ себе (???????????)· ??. У· 29. Юр. ев. п. 1119 г. Не имъ мдсъ въ в’Ькъ, да (въ подл, ли) брата своего не съблажндю (??? р.? ??? ??????? (/.?? ??????????). Панд. Ант. XI в. ?. 153. СЪБЛАЗШШИК — соблазнъ: — Камень претыкаша и съблазнешю не в'Ьрующихъ въ Христа. Грам. патр. Ант. 1394 г. събдазнити, Съблазню — ввести въ гр'Ьхъ: — Оуне еда бы камень на въш его жръновнъи по-вОшень и вьвръженъ въ море, неже да съблазнитъ единого малъшхъ сихъ. Панд. Ант. XI в. л. 44. Како будете не сблазнили в’Ьрныхъ. En. поуч. (по Варе. крм.). — обидеть; —- Да не съблазнимъ ихъ, шьдъ, въ море въврьзи ждиц;к(р1 ????????????? ??????). Me. XVII. 27. Остр. ев. — ср.: Господи Icy Христосе..., оукр^пи мд и съблаз-HI вьсе множьство се, да навъшндчтъ, ико блазндтъ-сд, о нихъ же в^роу^тъ. Супр. р. 23. ОЪБ ЛАЗНИТИО А = СОБДАЗНИТИСА, ОЪБДАЖНЮСА— поддаться соблазну: — Вьси въ1 съблазнитесд о мънЬ въ cuts нощь (?????? u[???? ????????????????). Me. XXVI. 31. Остр. ев. Аще и вьси съблазндть о тебЬ, азъ же николи же не съблажноусд (???????? ??????????????^??). Me. XXVI. 33. Юр. ев. п. 1119 г. ДЬвицд не съглддоваи, да не съблазнишисд въ за-пр’Ьштенъихъ ед ([/.?????? ??????????9]?). Панд. Ант. XI в. л. 45. Яко вЬрова к нему и не съблазнися о немь по словесЬ его неложному. Илар. Зак. Благ. (Сбор. 1414 г. л. 70). — согрЬшить: — Аще ли весь снемъ енвъ Излвъ соблазнить (???... ????????), ignoraverit). Лев. IV. 13 по en. XIV в. Како побакть съблажньшимъсд в ь снО при-чащатй. Ряз. крм. 1284 ъ. л. 21. О съблажньшимъсд въ снЬ ijii съ свокю женою, т. ж. л. 34. — ошибиться: — Веселисд, бГженъш Даниле, не съ-блазнисд (??? ??????????, non es deceptus). Иппол. Антихр. 32. Яко же о корабл’Ьхъ есть, егда убо наем-никъ, еже есть гребецъ, съблазнится, малъ вредъ творитъ плавающимъ съ нимъ. Поел. Кир. Бгълоз. ок. 1400 г. СЪБЛАЗНЪ = СОБЛАЗНЪ — соблазнъ: — Посълкть ГГ англы своьк и събержть отъ коньць земл“1 вьед съ-блазнъ! и твордщдьь. безаконик (????? ?? ????????). ??. XIII. 41. Остр. ев. ЛютгЬ мироу семоу отъ съблаз-на, ноужда бо ксть прити съблазномъ, обаче лютЬ чГвкоу томоу, имь же съблазнъ приходить (??? ??? ?????????..., ?? ????????..,, ?? ?????????). ??. XVIII. 7. Юр. ев. п. 1119 г. Аще да не чисть ведкъи, то да и не приетжпакть, не бе-съблазна бо е. Гр. Наз. XIв. 298. Ненолагати протыкании братоу ли съблаз-на (?????????). Панд. Ант. XI в. л. 108. Облакъ отъ-гангам·. съблазны. Мин. Пут. XI в. 103; Мин. XII в. 117. Блюд’Ьте же сд, да не соблазьнъ й сего или вражда велика и злопоминаньк родить(сд). Прав. 1о. митр. Буди путь ихъ тма и съблазнъ, и проче псалма. Нест. Бор. Гл. 25. Что же к. съблазнъ? възбраненик праваго поути. Никон. Панд. сл. 7. — грЬхъ: — Заглади рукописаше съблазнъ нашихъ, укроти гн^въ, имъ же разгнЬвахомъ тя. Илар. Зак. Благ. (Приб. те. св. от. II, с. 250). Въ шставл’Ьник грОхоБъ, въ прощению съблазномъ (????-^?????????). Служ, Варл. XII в. ОЪБЛА-ЗНЬ (женск. р.) — соблазнъ: — Секыра Давыдь-скъ1 отьсЬче съблазнь вражью. Стихир. XII в. л. 69, Вься съблазнь идольская отъпаде. т. ж, л. 106. — грЬхъ: — Погаси м’ногоую съблазнъ. Мин. Пут. XI в. 62. А хтш пшчнЬтъ вОсъ штимати, или ????-давати, или диимъ шбидити святаги) великого) Ивана и святаги) Захарьи, на того Спасъ и Пречистая и свя- 41