* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

639 оъ-оъв 640 высока стола додумаетца, а съ лихимъ думъцею ду-маетъ, и малаго стола лишенъ будетъ. Сл. Дан. Зат. Или отъ женъ1 сблуди или с братомъ съ одиною былъ кси. ????. чин. XIV в. Чин. испов. Ходиша Нов-городци воевать на Немечкую землю с Борисовымъ сыномъ с намйстьницимъ, с тысячкымъ съ Ива-номъ с Федоровицемъ, с воеводами с Михаиломъ с Даниловичемь, съ Юрьемъ съ Ивановичемъ, съ Яковомъ с Хотовымъ. ????. I а. 6858 г. (по Арх. сп.)· — 2) для обозначен1я присоединешя— съ, при: — Помчаша красныя дйвкы Половецкыя, а съ ними злато и паволокы. Сл. плк. Егор. — 3) для обозначешя присутств1я, наличности—съ:—Со страхиимъ Божиемъ, Лук. Жид. 8. Поганш... прихождаху съ победами на землю Рускую. Сл. плк. Шор. Бес щитовъ съ заеапож-никы кликомъ плъкы побеждаютъ. т. ж. — 4) для обозначеия взаимнаго дгЬйств1я: — И ре' кму Воло-димеръ: можеши са с ни(мъ) бороти. Нов. вр. а. 6500 г. Въшха Федоръ посадни... и 6иса съ Литвою. ????. I л. 6731 г. А жонки з жонкою прис&ка поле. Псков, судн. %р. 27. — ср. ОЙ. СЪБЕЗНД’ЧАЛЬНЪШ — наравне съ другимъ не имею-щШ начала: — Оцю събезначальноу и Сноу събезна-чальноу, Дхоу равьночьтемоу в'Ьрьно поклонимъси. Мин. 1096 г. л. 10. Стъ кси, Оче, сто събезнацально Слово сток. Мин. 1097 г. л. 45. Слова Одоу събезна-чальна и кдинос&цьствьна... въплъщенаго родила кси. т. ж. 130. В^рую въ... Духа Свята, изходяща изъ Отца и въ Сыне являющася, събезначальна же такожде и равна Отцу и Сыну. Илар. Сим. втьр. (Приб. те. св. от. II. с. 253). СЪБЕСВДОВАТИ, събесздЬю — собеседовать, разговаривать: — ПриседАхоу ирно емоу, събеседоующе и съвъпрашающесА с нимъ. Жит. Стеф. Перм, 671. — разсуждать: — Инъ етеръ събеседова прежде насъ добьрек же и въ1шьше (??????????). Гр. Наз. XI в. 152. — произнести, сказать: — Ре же ему жрець: пожди, црю, приспело бо есть конечнее гавленик..сему же тако сбеседовану, Сйкрысд стропъ и вниде звезда светла. Сборн. XIII в. (Лавр. On. 44). събесфдыикъ — собеседникъ: — Не съмешаи сло-весъ своихъ съ простыими словесы, веды, гако Боу събеседьникъ кси. Сбор. 1076 г. л. 253. Събеседьникъ стъшмъ англомъ., Мин. 1096 г. (сент.) л. 109. Бжьи събеседьникъ Моей (?????????). Панд. Ант. XI в. л. 145. Събеседьникъ (дщю. Жит. ввод. Ст. 68. Аще виддше моужа мра и книжна..., то емоу съвъпрос-никъ и събеседникъ бедше и с ни соводвордшесА и шбнощеваше и оутреневаше. Жит. Стеф. Перм. 657. Собеседникъ великих оць (? ?????????). Жит. Еутх. 88. Мин. чет. апр. 157. ОЪБИВАТИ, СЪБИВАЮ — убивать: — Збивавте ихъ. да не оставите ни единаго живаго (въ др. сп. убивайте). Никон, л. 6724 г. — сгонять: — Сбиша Оугры акы в мачь, гако се со-колъ сбивакть галице. Нов. вр. а. 6605 г. — удалять: — А посадника и тысецкого и влады чня наместника и ихъ судей съ суда не сбивати. ????. судн. %р. 1471 г. ОЪБИРАНИК — собраше, сборище : — Зачинается гневъ и отъ того ярость и свары и прекослов!я, и многонародное събираше со обоихъ странъ. Поел. митр. 1он. въ ????. 1448—1458 ». — соимъ:—13ко мъюльнъш приводдща пътица, четыихъ женъ събиранига, ловленига противьнааго разгондщи, Матроно, стъшмъ дхъмь. Мин. 1097 г. а. 42. СЪБИРАТЕДЬ — собиратель; сборщикъ: — Азбяково слово всемъ нашимъ княземъ великимъ и середнимъ и нижнимъ..., и збирателемъ, и баскакомъ, Ярл. Узб. 1315 г. събирати = собирати, Оъвираю — собирать: — Иже не събирага со мною, расыпакть (? ?? ??????? ???’ ????). ??. XII. 30. Ев. 1307 г. (Мат. Бусл. 35). Богатьство неправьдьне събиракмо. Изб. 1073 г. (В.). По многымъ книгамъ собирая сладость словесную и разумъ, и совокупихъ яко мехъ воды морьсмя. Сл. Дан. Зат. — Въ кдино събирати: — Умъ мои въ едино събирая (??? ???????? ??? iv ??? ????). Жми. Андр. Юр. VII. 33. — сзывать, призывать:—Николи же помъшлю на страну вашю, ни сбираю вой, ни газыка ни иного приведу на страну вашю. Обяз. гр. Свят. Колижди въехотехъ събрати чада твоя, яко же събираеть кокошь птенца подъ крхлЬ свои. Илар. Зак. Благ. (Сбор. 1414 ». 54). СЭ въетока дьньница възидеть, събирающи окрьстъ себе инъг многъ1 звездъ1. Пест. Жит. ввод. 2. О стму гробу, събирающе люди к вернии на чть и славу, блжную памдть. jЗест. Бор. Гл. 55. — копить, собирать богатство: — Събирагаи себе, а не въ Ба* богатед. Панд. Ант. XI в. л. 33. Пакъх и; събирающиихъ безоумьне, въ сию нощь дшю твою изьмоу, а гаже събьра, комоу боудоуть. Пест. Жит. ????. 19. — соединять: — Не подобакть събирати въ сънъмехъ пьсалъмъ невежьскъшхъ, посреде же кокгожьдо пьсалъма чьтению бъ1вати (въ Уст. крм. присъвъ-коуплдти; ????????????). Ефр. крм. Лаод. 17. СЪБИРАТИСА — быть собираемымъ: — Мко же оубо плевели събираютьсд и огньмь съжагажтьсд, тако бждеть и въ съконьчаник века сего (????? ??? ?????-????? ?? ???????). Me. XIII. 40. Остр. ев. — собираться, сходиться: — На съборищи и въ цркви, идеже вьси Иоудеи СъбираютьеА (?????? ?? ???????? ???????????). Io. XVIII. 20. Остр. ев. При км л ж же и вед, Бжига ради благодети, по времена и по места на извештеник блговерии... събиравъшагасд стыга съборы. Изб. 1073 г. л. 23. О нихъ же събиракмъед дьньсь (???????????). Гр. Наз. XI в. 335. Идеже имено-васд Хъ1съ, тоу собьранаа цркъ1 събирактьсд (? ???????? ???????? ????????????). Панд. Ант. XI в. л. 231,