* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

205 РЪЗК - РЪТ 206 по две лоукне медоу..., а по пати дебровъ ишса, а по пати цебровъ ржи. Грам. Мст. Дан. 1289 г. А пЬше-ходцемъ изъ селъ къ празднику рожь молоти и хлебы печи, солодъ молоть, пива варить. Уст. гр. м. Кипр. Монет, моя. 1392 г. Пошлинка съ лодьи по пузу ржы. Уст. Двин. гр. 1398 г. А во Пскове у святей Троицы далъ Богъ хлеба много и дешевъ, по девяти денегъ зобница ржи. Пеков. I л. 6942 г. — ржаное поле: — И“ кто под овино молить, и во ржи, и по рощешемь. Церк. уст. Влад. (Сбор. Кир. Бплоз. XV в.). На новой роспаши у ржы. Прав. гр. Ееюн. Сус. дер. 1534 ». — ср. Лит. ruggys; Д.-в.-Н. roggo, rocco; H. Koggen, Rocken. ръздниге = рьзаник = рзаник — ржаше, кон-сюй крикъ: — GO ръзаша конь его... потрясется гради твои (??? ????? ??? ??????). 1ез. XXVI. 10 (Упыр.). Рьзание коньско (??????????? ?????). Амос. VI. 7 по en. XV в. (В.). GO гла рьзании конь его земЛА. потрдсесд (??? ????? ???????????, hinnitus). Иппол. Aimuxp. 15 (???. VIII. 16). Нко же и коневи рзаник и псоу бреханик.. . дано ксть, да то ихъ знаменьк есть (????? ?? ??????????). Пчел. И. Публ. б. а. 50. И отъ гласъ рзаша и гаждеша его потрясеться земля (??? ??? ????? ??????????? ???????? ????? ????-??????? ???? ? ?? ??????), jГеорг. Ам. (Увар.). 124 (Iep. VIII. 16). — Ср. РЪЖАНИК, РЪИСЕНИК. Р13АТИ = РЬЗАТИ, ръж5 — ржать; кричать: — Мко кони бо сверепи, рьзаахл^ на Спса. Псалт. толк. XII в. Погод, ne. XIX. 7. толк. (В.). Кожо на жен# ближняго р’заше (???????????, hinniebat). Златостр. XVI в. (В.). — Ср. ръзкати. ръпътаник. = роптаник. — ропотъ: — GD?epry роптание енвъ 1злвъ и) тебе (??? ?????????). Час. XVII. 5 no en. XIVв. Оклквктаник и ръпътаник ближьи дроугъ дроугоу кстъ, обок жк ветви бкзд-разоумига (?????????). Панд. Ант. XI в. л. 71. И не вниде в землю шб^тованую сего ради, роптаньга ош'Ьхъ ра. Сл. фил. 986 г. Вижю бо гневагасд ? роб-чюща, но ваше робтанье на васъ и гневъ шбратить. Пайс. сб. Оуне ксть исполнити пригоръщи с покое, нежели двое пригоръщи съ роптаникмъ (?? ?????). Пчел. И. Публ. б. л. 126. РЪПЪТАТИ = роптати, ръгсыцЬ и ръпъч8 — роптать, выражать неудоволыугае: — Ръпътаахоу, глкще, гако къ гр'Ьшьнж мжжоу въниде витатъ (??-?????????). Лук. XIX. 7. Остр. ев. Вси, ше ропташа до мене, не оузрдть земли, ею же сд клахъ оц*мъ ихъ (?????????, mur mur aver unt). Чис. XIV. 29 no en. XIV в. . Ропщють до ваю (??????????? ??’ ????, murmurant super vos), т. ж. XVII. 5 no en. XIVв. Не ръпщ’Ьте сами к ceoi. Ис. LX. 7. толк. (Упыр. 139). Рече къ людьмъ, ръпъштлмптемъ о безводии: дее ли отъ сего камене изведоу въ1 водоу. Изб. 1073 г. л. 148. Не ръпъштди благодарънъ, а ръпъштди неблаго-дарънъ, нк ръпъштаи любьзнь, а ръпъштди мръзькъ (?????????). Панд. Ант. XI в. л. 69. Не тьрплю бо старьцд ръпъчющга, коугающа, скърбдща. Златостр. XII в. Нъ Жидове ся на благодетеля гп'Ьва-ють, 1юдеи ръпъщють на чюдотворца. Кир. Тур. Сл. о елгъп. 58. Аще не речеши и ръпъщеши, ли хоулиши въ ерци свокмъ, имаши ичсоуженик. Никон. Панд, сл. 36. Не подобакть роптати брашна ради (?????-????). т. ж. 61. Вижю бо rnIBaracA i робчюща. Пайс, сб. Не ропчите. Пут. Генн. и Позн. — Осуждать, хулить: — Се же слъшавъ папежь Римь-скии, похули тф, иже ропыцють на книги Словеньскига. Нов. вр. а. 6406 г. ръпътивъш = роптивъга — ропотливый, склонный къ ропоту: — Они же завидьлива и ръпътива оума соуште гавишасд. Изб. 1073 ». л. 122. Не бешА бо ръпътиви, гако и ти, иже въ поустъши троудишА-са по избежании изъ Егупта (?????????). Гр. Наз. XI в. 24—25. Бездръпътънъш гако и вода чета, а ръпътивъш грезъна и възмоушткна. Панд. Ант. XIв. л. 69. Ръпътивъш бо сд тъчыж гоубитъ, а клеветь-никъ са и слъшаштдга (?????????). т. ж. л. 71. Не уподобимся онемъ роптивымъ, иже чрева ради па-доша въ пустыни, веод. Печ. V. 206. ръпътъ = ропътъ — ропотъ, выражеше неудоволь-ств1я: — Ино имъ на меня ропту нетъ. Поел. ????. арх. Ген. м. Сим. 1496—1504 г. — разговоръ, толки: — Ръпътъ мъногъ бе о нкмь въ народехъ (въ Ев. 1307 г. рпотъ; ?????????). Io. VII. 12. Остр, ев. РЪПЪТЬЛИВЪШ = РОПОТЛИВЪШ — ропотливый, склонный къ ропоту: — Кже ръпътъиливок (чит. ръпътьливок) и порокое ни мирьскоумоу подобакть. Уст. 1193 г. 204. Любви о Бзъ не имйть, ни правды творять злобивии, ропотливаи, пиянчивии, гневли-вии, завистливии. Златоуст. XIV в. ръпътьникъ — тотъ, кто ропщетъ: — Рьпьтьника иистави, да оумьреть въне съ хоулкниемь (??? ???-??????). Гр. Паз. XI в. 350. ръпътьныи — прилаг. отъ сл. ръпътъ — ропотный: — Аще отъимеши отъ себе глъ ръпътенъ..., тъгда въеьгакть въ тьме светъ твои (????, ?????????). Панд. Ант. XI в. л. 211 (Ис. LVI1I. 9, 10). Глаголъ ръпьтнъш. Гр. Наз. XIV в. рът8ть = ртЙть: — Не видши ли рътоути: дондеже ксть въ съсоуде, дотоуде же кдино тело ксть, таче разликши ю на равьне месте по пьрьсти, тако с& разлетить на многы поугвицд. Златостр. XII в. л. 144. Мко же бо ртуть, кгда въ съсудъ ксть, то акъ1 дша в теле, кгда проликтсА на землю, то на многъх части раздробитсд. Пал. XIV в. 58. — Ср. Чеш. rtut, rtut’, rdut’; Пол. rtcc, trtcc. рътъ = ротъ — ротъ: — Да не завАжеши рта волу (оч ????????, non obturabis; въ др. сп. да не завязаеши, да не обротиши вола). Втз. XXV. 4 no en. XIVв.; Апост. XIVв. Тим. К 18 (В.). Въ ротъ въливають и по браде мажутсА. Пов. вр. л. 6494 г. (по Переясл. сп.).