* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

1411 вър вър 1412 КЪРНОНОСЪХИ — КОРНОНОСЪШ — ротртос: — По Апсимаре второе въцарися ИЬ'стинианъ корноносъш. Хроногр. гл. 151. КЪРНОСЪ1И = КОРНОСЫИ — СМ. КЪРНЪХИ. КЪРНЪШ — КОРШЫИ = КРЪНЪ1Ж -— -лоХоЗоррц: — Чкъ сл-Ьпъ или хромъ или корнъ (xoXofJopiv,- naso mu-tilato; по др. си. корносыи). Лев. XXI. 18 по en. XIV в. — корноухШ: — Не приведи на жьртвж швьчате по-рочьна и кръна, или клса, или слепа, или крастава. Панд. Ант. XI в. 171 (въ си. XII—XIII в.: кърна; Лев. XXII). Да поимоу* и^вча съвръшено, ни слепо, ни хромо, ни корно, ни коусо. Помок. (В.). — Корнъ: малого носа, або великого, або кривого. Бер. КЪРЬСТА = КОРСТА= КОРЪСТА = КЪРОСТА — КРЪ- СТА — гробъ: — И вложиша и в корсту моромордну, схраниша тело его с плачемь блжнаго кндзд(подр. сп.: в раку). Пов.вр.л.6523г. В си же времена мнозичлвци оумираху различным! недугы, гакоже глху продающе корсты, гако продахомъ корсты Си вилипова дне до мдсопуста if тъгсачь. т. ж. 6600 г. Что рек8 къ оной кърьсте каменои. Пат. Печ. сл. 10. ВъсхотгЬ оубо сии Симоновичь шковати гробъ стго Феодосии... что ли возглю ко шнои корстЬ каменои. т. ж. Приближи къ крсти стго (въ др. сп.: крт8, ковчегоу, раде. гро-боу; т?5 drix.y?). Жит. Андр. Юр. 198. ВидЬ, га ко же мГнии ишедшЬ' ис крёты стго (по др. сп. кресты, крта, раки, гроба; ?стго ту?; духгц). т. ж. 199. Лобзавъ крстоу стго (по др. сп.: корстъ, кртъ, ракК). т.ж. 199. Корь-сту (= къростоу) же сего Апидова (tyiv Ss uopov tou-тои тои "AiriSo;), в ней же тело его лежаше (lv 75 то ut3?i.a Sjciito аитоб), въ Александрию принесоша и по корьст'Ь (?сто Ti?; сороб) и по Апии сложиша имъ съ-творше нарицахоуть й Серапии (Sspowuv). Георг. Ам. 250. Коръсту же мраморяну июр-Ьтше, в ню же вло-жити хотяху тело era (Зои) (Xapvaxa). т. ж. 353. О чюдесе1 сто, дже w коръсты. Жит. Авр. и Леонт. XVI в. (Бусл. 739). — Ср. Рус. простонародное кёр-ста — могила (только на севере). — См. керста, керстица. КЪРСТИЦА = КРЪСТИЦА = КОРСТИЦА = КЪРЬСТЬ- ца — ящикъ, агса: — Дасть е корстицю (въ печ. ковчежецъ). Прол. XIV в. дек. 30 (В.). Вынесе кръ-стицю и бысть въ ней мала часть отравлеша. lo. Флав. В. Iyd. I. 30. 7. Кърьстца злата. Жит. Ал. Макед. — См. верстица. ВЪРЧАГА = КОРЧАГА = КЪРЪЧАГА — ГОрШОКЪ, vas fictile: — Въ кърчдз'Ь водоу носа (въ испр.: в' скЙдел-ниц'Ь; xepapuov), Mp.XIV. 13.Четвероев. 1144 г. 102 об. Людье же нальгаша корчагу цгЬжа и съ1ты w коло-даза, вдаша Печеного"; ищи же пришедше новЗздаша вед бывшага. Нов. вр. л. 6505 г. Привезоша .F. возы, пълъны къръчагъ съ винъмь. Пест. Жит. Оеод. 20. И се некъто и) богатыихъ принесе къръчагоу великоу з-Ьло пълъноу масла древднааго. т. ж. 21. Авиносвок держи, куиивъ корчагоу, тако же темьганъ. Вопр. Кир. И тамо есть корчага въ самородномъ камени с од_Ьл а на, въ ней же Христосъ воду въ вино претвори. Ит. Пут. Многаждъг обрЬтаеться въ новгЬи корчазе корчемное вино зле воняюще. Пчела. XV е. — Ср.: Въло-живъ вь тридесдти кръчагъ и оутврьдивъ и свдза и печатьле оловомь, погребъ вь своемь домоу. Супр.р. 32. — определенная мера вместимости: — Масла древянаго f a" корчагъ, вина т! корчагъ (ртрос, mensurae). Сказ, се. Соф. 16. Вина 80 корчагъ. Ип, л. 6654 г. — Ср. корь, корьць, корчикъ, кора — cortex. — Ср. кърчагъ. кърчагъ = кръчагъ — xspajwov: — Постави при ними кръчагъ вина (luquicula vini, xspapitov). Iep. XXV. 6 (Упыр.). — см. върчага. кърчазкъць = кръчажьць — корчажьць: — Възи-мати... по кръчажьцю вина (sextarium vini, a-o \i-ctiou o'i'vou). Пат. Син. XI е. 107. Златыми бо чашами оучители многое оученье раздающе назнаменаютьсд, кърчажди же мало. Изб. д. 1300 г. Копавша, обрете корчажець малъ (съ златомъ). 1о. Злат. XIV е. — См. върчажьць. върчи = връчи = ворчи = еърчии — кузнецъ, yalv.eu;, faber aerarias: — Не аки кръчи, раздымая главня (Острою. кЬ'знець). fie. L1V.16 (Упыр.). Кръчи, ковъш кладовомъ (ковачь б ?я млатомъ; Острою, ко-вачь). т. ж. ХЫ. 7. 11 ко же железо кръчии (ц aiBr,po?; уу.ЪМ). 1о. Лпств. XII в. (В.). Да и те(И; зде кръчи дховная, не да котлы ковеши..., но дш8 свою. Златостр. 41. Бе же некто моужь в веси той искоусенъ корчи (probatissimus quidam faber aera-rius). Жит. вед. Сик. 27. Мин. Чет. апр. 396. И корчи и кипень почюддтсд (u^oivoffTpotpo; ш\ yam-tutcoc). lo. Злат. XV в. 306. Кол'ма биваема есть на-ковална млато" о> корч!а. Жит. св. XVI в. (В.). — Ср.: Требе бо е кръмникоу корабь творещь гако раба творещоу, иже древо сече, и кръчик, и иже пькодъ творитъ, и пакы седей что любо земле требоук и навода и садовига и семене, и кръчие, иже д-Ьлают коуюжде вещь. lo. екз. Шест. 1263 г. (Калайд. 139). еърчииница = връчииница — кузни да: — Да введеши ю (душу) въ кръчшницю. Златостр. 41. кърчиинъ = връчиинъ = корчинъ — прил. при тяж. отъ сл. кръчи: — Мко мехъ корчинъ ^aXxsiui;). loe. XXXII. 19 по en. XVI в. (В.). Сеже же и въ IepeMin гГет мехы кръч1ины съд'Ьлан!е Бж:е наричя. Упыр. 208. еърчильница — yrj.Xy.iiQv: — Дхов'нага кочильница. Сбор. поуч. XVII в. (On. II. 2. 672). върчитисга = ворчитиси: — Корчася зимою великою и трепетомъ. Жит, Андр. Юр. VI. 30. Многажды восхапаяся нападете на древо, еже повеле си устрои-ти... надъ одромъ своимъ... и нападете на нь, ово хребтомъ своимъ напрягашеся, ово же груд1ю своею нападъ корчашеся вместо о древе томъ. Соф. вр. 6968 г. (т. II, 67—68). върчии = кръчии — кузнецъ: — Кръчивк рекъше