
* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
1197 ВАР BAT 1198 ни на Суре караулное, ни д'Ьтиное. Жал. гр. Ниж. Бл. м. 1473—1489 г. ВАРАЧь: — Князь велики! Ваеиле! 1вановичь всеа Руси! послалъ в Казань посла..., а приказалъ сеиту в головахъ и уланомъ, и княземъ, и карачемъ, и мурзамъ, и молнамъ, и щихъзодаиъ, i всЬмъ людемъ Казанские земли свое жалование, что... жаловати и беречи хощетъ, а даетъ имъ на Казань царя Шигал^я. Никон, л. 1519 ъ. Прислалъ ис Казани царь Шигал^!... что отпЬ'щаетъ пословъ своихъ болшихъ, болшого карача казанского Ширина МуралЬя. т. ж. 1552 г. карашеватисга—здороваться (Ак.): — Князь великш imrb.ri, царю встати и звалъ къ себе карашеватись и L'tcTii съ правые руки на другой лавке. Кар. И. Г. Р. т. VIII пр. 41. Князь великш молвилъ царицЬ: Табугъ Саламъ, и съ нею карашевался. т. ж. пр. 44. Борисъ ведоровичь всталъ и звалъ посланника кара-шеватца; а после того звали посланника карашеватца бояринъ князь бедоръ Мих. и дьяки Щелкаловы. Разрядн. кн. (Кар. И. Г. Р. т. X. пр. 111). KAPBAHA — xopPava;, сокровищница храмовая: — Архиереи же, приимъше сребро, рекошд: не достойно ксть кго въложити въ нарвана, понкже цЬна кръве itctb (e't; tov xoppavav; вм. коръванж). Me. XXVII. 6. Остр. ев. — См. ворвана, ворванъ, ворманъ. карити, варю — оплакивать: — Въ то же веремя умре княгини Миндовговая, и поча карити по ней..., и посла Миндовгъ до Налыцанъ по свою свЬсть, тако река: се сестра твоя мертва, а погЬди карить по своей сестре. Ип. л. 6770 г. — Ср. Серб, раскаритисе — озаботиться, захлопотаться (Лавр. Сл. Серб.). KAPZH ==.ВАРЬга — шутъ, скоморохъ: — Гласът народьнъими и карьгами, о нихъ же и еще нъпгЬ поминають (??ырХоу/л?). Гр. Наз. XI в. 267. варвинооъ— xapxivo?, ракъ: — Прекъ1 лажа карки-носъ и)во на предъ ходить, швогда же назадъ тещи нокушакться. Сказ. прит. о зм. карвинъ = варв*ынъ = варьвинъ — варвинь — xapxivo?, ракъ: — Мко же глёми каркыни. 1о. Лхьств. XIV в. (On. II. 2. 202). — cancer, ракъ (болезнь): — Кда в'с^мъ тЗшъ, кдинъ звйздьнъш съборъ, ложесна рождение раздр'Ьши или всЬмъ карькинъ, чдсьнъшмъ съмотрьмъ часть на ложи. Изб. 1073 116. Жена имоущи на сьсьци ка-ркинь (xapxivov, cancrum). Пат. Сын. XI в. 72. Имоущи недоугъ, каркинъ нарицаемъ (xapxivov, cancrum). Жипг. Паре. Мин, Чет. февр. 84. — ракъ — знакъ зод!ака: — А ш-те зодии имена суть си: овьнъ... каркинъ. 1о. екз. Бог. 140. кармазинъ (отъ Араб, кырмизи) — ткань темнокрас-наго цв^та (Савв. 191): — Ферези камка червчата кармазинъ. Плат. Бор. вед. Год. 1589 г. 13. Имена камкамъ:... Кармазинъ мелкой не лЬняетъ, узоръ по краске и по толщине знати; добрая аршинъ ку-пятъ по — [—|— и по —|—, а широта у всехъ ров- на: аршинъ без четверти или безъ двою вершковъ. Торг. кн. варт^линъ — толстая и плотная бумага, политура, употребляемая при вышиваньи золотомъ, серебромъ и шелками (Савв. 191): — Круживо низано жемчю-гомъ съ канителью и съ картулиномъ по червчетому отласу. Вых. Mux. вед. 1633 г. каръш — Kapiii: — А двое коне" есмь велел бра своему Костену прода, да долгъ заплатите, жеребчи* воронъ да кобыл карую. Дух. Натр. 1391—1428 г. варьнивъ — u?piuTi%: — Виньнъ1 творяше мл^чящяя, гако карьникъ1 (u?pidTa?). Гр. Наз. XI в. (В.). каран® — ?—Летникъ отласъ червьчетъ безъ вошвы да летникъ каряне безъ вошвы. Дух. княг. Юл. Волоцк. 1503 г. касатиси — tangere, касаться, относиться: — Ка-саасА пекле. I. Сир. XIII. 1. (On. I. 83). Касадсд (ктсторчо;). Панд. Ант. XI е. (Амф.). Иже касается именно (что касается имешя). Никиф. м. Поел. Влад. Мои. 69. пЙти касатиега — отправляться въ путь: — Пути ка-сатися. Царствен, кн. 234, 236 (В.). Требуетъ отъ него благословения, еже пути касатца х Казани. Пикон. л. 1552 г. каситеръ— хокпитеро;, олово: — Каситеръ. 1о. Лльств. XIV в. (On. II. 2. 201). касига: — Ова вливаше масло, ова нардо, ова itaeiio, ова амомонъ. Муч. векл. кастаръ — xasTOpiv: — Мскоусъ и кастаръ. Козм. Инд. (В. I. 444). вастръ — castrara: — Кастра крепкы зело. Мак. 1. III. 27 (Биб. 1499 г.). вата — шта.: — За yoieHie людей... повелеша. . . събори показатися s! лЬтъ: ir* лета да не причястит-ся, и г"лЬта да ката лето причащается, ката лето на пасху великую. Сборн. XV в. КАтавище: — Да зъ дороги на лево по гранемъ и по ямамъ хъ катавищу къ рекЬ къ Москве. Меж. гр. в. к. Ив. Вас. 1504 г. катадьневьнъш — xaJbipptvo;: — Въ слЬ'жеше ката-дгГевное (ti? хадтцгермт]). Апост. толк. XV в. (On. II. 1. 160). КатадневнЬ'ю пищ8 (KadYi^spivn'v). Сборн. XVв. (On. II. 2. 640). ватанотии:—Вдахъ вретище и мЬхъ (да и>блечетьея) и кдинъ катанотии. Никон. Панд. сл. 45. ваталетазма = катопетазма = катапетаз-мата — катататас>[ла, завеса: — И се катапетазмата цркъвьнага раздьрасА. Me. XXVII. 51. Остр. ев. И тогда раздрася церковна катапетазма. Дан. иг. (Нор. 27). — Ср.: И гробъг отвръзына, и катапеоазмж црькъвънжнк раздъравъша. Супр. р. 342. — сень (?): — Катопетазма, лежАщек на стемь олтари (то каст<Х7С?та?р(.а m?;.evov E7iavw той ayiou 9и«атт)рЬи, velum quod superimpositum erat). Пат. Син. XI в. 203. На стою трапезою великою, на среде ея, по катапе-