* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

757 дъл дъл 758 чавающи длъгъ. 1о. екз. Бог. 288. Длъгъ отдати. Конст. Болг. поуч. XII в. 170. Аже холопъ бЬгагл (будеть) добудеть товара, то гну долгъ, гну же и то-варъ, а не лишатиед кто. Р. Прав. Влад. Шоп. Дългъ платити. Смол. гр. 1229 г. Или Роусьскыи гъсть свои тъваръ дасть въ дългъ или въ РизО или на Гътьскомь бОр'Ь(з'Ь) Немьчичю, анъ дъдълженъ боудеть инемъ, Роусьскомоу же гъСтьи на передО въздти. Смол, гр. п. 1230 г. А прикащики мои тЬмъ серебромъ долгъ мои оилатятъ. Дух. Ив. Салт. 1483 г. — дань: — А долгъ бесерменьскыи, и проторъ, и Русь-екыи долгъ, а то ны подъняти по тому же по розо-чту. Дог. гр. Дм. Ив. 1389 г. А дань ти имати... самому, а давати мн'Ь, а орды не знати; а орда знать мн"Ь великому князю, а долгъ ми ординьскои повести на все великое княжеше и на уд'Ьлы. Дог. гр. Вас. Вас. 1455 г. Во градО же МосквО всЬ во страсЬ пре-бывающи и долгъ общедателныи во умО приимающе. Соф. вр. 6988 г. (II т. 207). — Ср. Гте. dulgs; Др.-Пр. dligim — mereo, dligetti — lex. ДЪЛГЪШ = ДЪЛЪГЪШ — длъгъш = долгъш — продолжительный: — Не хогЬаше на длъзЬ времени (exi xpovov). Лук. XVIII. 4. Остр. ев. Еще день долгъ и не оучас собрати скота (тсоХХт), multa). Быт, XXIX. 7по en. XIVв. ИзцОл^въ отъгазд дыгы. Изб. 1073 г (В.). Въ дълъгъ недоугъ въпадъ. Ефр. Крм. Вас. поел. 3. Длъжак iero се бо не потрОбоуктьед намъ. Гр. Паз. XI в. 21. Аще жен-Ь лихш недоугъ боудеть, и слъпота, и долгая болъзнь, про то ея не ишоустити. Церк. Уст. Яр. 1051—1054 г. Не жди старости и лЬта дълга. Клим. Болг. поуч. въ Сбор. Троиц. XII в. На долгъ часъ. Новг. I л. 6888 г. — длинный, продолговатый: — ВО же низокъ, дебелъ... длъгъ лицемъ. 1о. Шал. Хрон. (Обол. LIII). Кудрява, длъгою владью, длъгымъ лицемъ. т. ж. (Калайд. 183). — большой: — Длъго мЬсто твари его (a-^r'xiic o то-¦koc T7)c x.T7I<7?ui; аитсЛ, ingens locus possessionis eius). Вар. III. 24. — высоюй, великан ы — ВидЬ дълга некого въкока и страшьна; скрьжеташе зоубы дългъш и>нъ. Никон. Панд. сл. 32. по дългЙ:— Стахиа и Ампилига моудраго... Хвъг оуче-никъ1 бъгвъши, пЬрно по дълъгоу съшьдъшесд вси оублажимъ. Шин. 1096 г. (окт.) 126. на дълзО— наконецъ: — Познает ли на долзО оу кого купивъ, то свок коунъ1 възметь. Р. Прав. Яр. (по Син. сп.). — долго : — Онактл же съвдзанъ молитва съ-твори на длъ.тЬ и народъ събрасд къ немоу. Су пр. р. 13. — Ср. длити; Лит. ilgas; Гр. (W^o;; Знд. daregha. дългъ1ни = дългъшга = долгъшга: — Вода на- саженыа сады по долгыню прозябноути сътвордеть (та xapaipuTeuojxsva SevSpa Te&rAevai not«, prope confitas arbores germinare faciunt). Псалт. беодорит. дължак. (ср. ст. отъ сл. дългъш) — см. дългъш. дължаи = должаи— длина: въ доляеаи— въ длину: — Простирають манатыо кто не прекъ!, гако же въ ней ходилъ, но просто и въ должай. Новг. Чин. XIV в. Чин. погр. дължина (В.) — длина: — Р локотъ въ дължину его. Дар. 3. VII. 2 no сп. XVI в. дължина — должина — пустыня: — Жит. Пайс. дължь — см. дълъжь. дължьвитъ — должникъ: — А ишдть начнеть не дати... гости коунъ кму, а пьрвии дължьбити (= долъжници) начьноуть кмоу запинати, не дадоуче кмоу коунъ, то вести и на торгъ и продати ri. Р. Прав. Влад. Шон. (по Син. сп.). Аже кто тьметь дъл жьбита оу Смолнянина въ РизО, или на Готьскомь б-ЬрОзО, то тому за нь платити кто изетялъ. Смол. гр. п. 1230 г. дължьникъ = длъжьнивъ = долъжьникъ = должьнивъ — debitor: — Остави намъ длъгъг (въ др. мЬсгЬ: дълъгъг) нашд, гако и мъ1 оставлю кмъ длъжъникомъ (въ др. мЬстЬ: дълъжъникомъ) нашимъ (toi; ьугСкктулс,). Me. VI. 12. Остр. ев. Дъва длъжь-ника б-Ьста заимодавьцоу нОкокмоу (эдгюфаЛетгаО-Лук. VII. 41. Остр. ев. Длъжници есмъ по аплоу (wipsiXETat). Панд. Ант. XI в. (Амф.). Сътвори же Ба" дължьника: милоугаи нища въ заимъ Boy дакть. Клим. Болг. поуч. въ Сбор. Троиц. XII в. Поручни, и долъж-никът, и холопъ1 видати. Грам. Герд. кн. Пол. и Вит. съ Риж. 1264 г. А холопъг, и долъжникъг, и поруч-никъ1 въ1давати по исправО. Дог. гр. в. к. Ших. Яр. съ Новг. 1301—1302 г.; Дог. гр. Новг. съ в. к. Mux. Яр. о. 1307 г. А холопы и должьникы выдавати по испра-вО. Дог. гр. Юр. съ Mux. Яр. и Новг. 1318 г. А буда съ Новымъгородомъ въ миру, за холопа, за поручника, за робу, за татя, за разбойника, задолжника не стояти съобО половины. Дог. гр. Дм. Ив. 1375 г. А за холопъ, за робу, за иоручникъ, за должникъ, за татя не стояти, съ о 60 половинО не стояти. Дог. гр. в. к. Те. Mux. Ал. съ Новг. 1375 г. Холопа, робу, должника, поручника, татя, розбоиника, душегубца ны выдати по исправЬ. Дог. гр. 1381 —1382 г. А кто иметъ холопа и должника, а поставит!» передъ волостелемъ, въ томъ ему вины нЬтъ. Дог. гр. в. к. Вас. Дм. д. 1399 г. А которой члкъ с приставомъ пргЬдетъ на дворъ татд има..., или длъжника имать... Псков, суд. грам. — creditor, заимодавецъ: — Давимъ ксмь зОло длъжь-никъ1 (a^dojtai