* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

753 дъж 754 д8шепрвлвстьница — (}/u^oavaп>. On. им. и. Ив. Бас. 1582—1583 г. 21. Шапка сукно черно съ б'Ьлою душкою, съ пухомъ. т. ж. 24. д8шьникъ — nveu?j.Mv:—Части вноутрънАга ерце и сле-зеню и доушникъ. Дюптр. Филип. XVв. (On. II. 2.460). — <7тос<ри),7]': — Пашникъ и дКшникъ. Дюптр. Филип. XV в. (On. II. 2. 460). д8шьнъш — — Къ семоу кдиномоу крь- штеник. испов-Ьда и водож и дзшмь, и пакы породьно и оч и штага отъ нечистоты дшьныга и плътьныга. Изб. 1073 г. 22. Въ дшънлч(Ж погъхб'Ьлъ. Панд. Ант. XI в. (Амф.). Недоугы доушьнъш. Конст. Волг. поуч. XII в. Лицетворити: ти аки tu доушьнъшхъ глти. lo. екз. Бог. 131. Разд-Ьлгають же era силъ1 дшьнъш въ мъ1Сльно и безмысльно. т. ж. 185. Прость доушьнага. Панд. Ант. по en. XII—XIII в. 70. Б'Ьда дшьнага (xiv-Suvoc yr/y/.oi). Никон. Панд. сл. 31. БОжи... дшьныхъ сЬтии (2-й пер.: дшёвныхъ). т. ж. сл. 36. Причьте-ник. дЬ'шьное крови (союзъ души съ кровью). Пал. XIV в. 16. — И обрОте богоборънъ1А ереси потопъ доушыгыи. Супр. р. 141. И иже пльтш-х поб^ждени бъ1сте, Kp'bnocTiits доушънлмх победите, т. ж. 81. д8шьство:— Новъ Дхъ Бжйи сътворьи мга, дшьство же всего съдрьжителга оучга мга. 1о. скз. Бог. 49. дъбрь — балка, заросшая лОсомъ, лйсъ: — Въсака дъбрь наплънитьсА и вьсака гора и хлъмь съмОритьсА (<рарау?). Лук. III. 5 Остр. ев. Да тоу оубо въ 1жтрь, въ поустъши великыга Скоуеи1ж, ксть дъбрь згЬло глубока и челов'Ькомъ невъходьна, ет-Ьнами камАными обоидоу огродивъшисА. Изб. 1073 г. — Ср. дьврь. дъва и произв. — см. дв... дъгна = догна — ouXti, cicatrix, рубецъ отъ раны, струиъ: — Догна прокажеша (въ друг. мЬст.— дегна; <х<рт) le-кpa;). Лев. XIII. 2 (Увар. библ.). На м-Ьсто гнои дъгна {wir,). т. ж. XIII. 19 по en. XIV в. Аще оубо исц'ЬлАеши газвоу (то траира) и дъгноу (oi/Xriv) отъ-ими, да не имоуть порока. Псалт. толк. XII в. пс. L. 3. Аще же и дъгнъ1 потиракмъ, любл1ж, да будеть ельма же и самъ трОбоукк чловОколюбига (та; ouXa;). Гр. Наз. XI в. 102. — Дъгна на егбнахъ. Изб. 1073 г. 160. — См. дъгна. — Ср. Польск. dziegna (множ.). дъжгевъш — вм. дъждевъхи: — И ста веЬ л® дъж- гево. Новг. I л. 6709 г. — См. дъждевъги. дъжгевьнъ1и = дожгевьнъш — вм. дъждевь-нъ1и: — Дъжгевнии и)блаци. Прол. XIII в. 268. Дож-гевнымь. Сильв, и Ант. вопр. — См. дъждевьныи. дъжгити — вм. дъждити: — Дъжгити. Апост. 1307 г. 173. (On. I. 294). — См. дъждити. дъжгь — дъжгъ = дожгъ — вм. дъждь: — Дъжгь (Ppoxvi, pluvia). Me. VII. 25. Ев. 1270 г. (В.); Апост. 1307 г. (On. I. 294). Потомь наиде дъжгь. Новг. 1л. 6653 г. БъГ дъжгь съ градомь. т. ж. 6656 г. Ста вса зима тепломь и дъжгемь. т. ж. 6669 г. Дожгъ едвно-виденъ сы багрднъ. Сильв, и Ант. вопр. — Си. дъждь. дъжгьць — вм. дъждьць:— Дожьгцю бывшю и тучи велици. Ип. л. 6622 г. дъжгати (В.) — вм. дъждати — pluere: — Дъжгяктъ на правьдныга (ppa^et, pluit). Me. V. 45. Ев. 1270 г.— См. дъждати. дъждати, дъждаю: — Дъждя чюдесьнъпа дъждакши присно, бонев-Ьстьнага, и росиши вЬронк тя и любъвию славяштиихъ. Мин. Нут. XI в. 127 б,—См. дъжгати. дъждевати — ueiv. Георг. Ам. 46. дъждевигс = дождевик. — дождливая погода:— Того же лйта бысть много дождевья велми. Псков. I л. 6912 г. дъждевми = дождевъш — дождливый: — Стогаше вса осенина дъждева. Новг. I л. 6651 г. Въ Петрово гов'Ьш.е бысть дождя много...; и до Ильина дни бысть дождево, и потомъ преста. Псков. I л. 6912 г. — дождевой: — Вшедши туча дождевая, и двигнушася облацы. Псков. I а. 6978 ъ. — См. дъжгевъш. дъждевьнъш = дождевьнъш — прил. отъ дъждь: — Дъждевьньши каплями. Сб. 1076 г. 83 (В.). Дож-дев ною водою живутъ вси люди ту сущш. Дан. иг. (Нор. 69). Каплями дождевными, яко стрелами сердце пронизающе. Сл. Дан. Зат. Тако же и ржей по селамъ не засЬяли мнози, многихъ дОлма тучь дождевныхъ. Псков. I л. 6976 г. — См. дъжгевьнъш. дъжденик.: — Дъжденик.. Мин. 1097 г. 51. дъждити — pluere: — Слънце свок. сигакть на зълъна. и на благъ11А, и дъждить на правьдьнъпл. и не на правьдьнъ1А (fyeyji). Me. V. 45. Остр. ев. Сь же дъждити хлОба съ нбее си млтвокк не имлаше (uetv о ох apTov). Гр. Наз. XI в. 53. — См. дъжгити. дъждовъш — дождовъш — дождевой: — Воды по труба возведены, а другая дождовая. Сказ. Ант. Новг. 8. дъждовьнии = дождовьнии — дождевой: — 06-лаци дождовни того дни не быша. Новг. II л. 7016 г. дъждь = дъждъ = дождь = дожчь — pluvia: — И съниде дъждъ ([ipopi). Me. VII. 27. Остр. ев. Дасть дождь земли твоей по времени раньнъи и позднъл (ue-tov). Бтз. XI. 14 по en. XIV в. И будеть елико аще не възидуть и) вей1 племенъ земля въ 1ер°лимь поклони- 48