* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки
603 ГР® —— ги 602 Андр. Юр. XXXVI. 144. Видяше его ид&ца гр8дицею, глахЬ': привяжи оселъ (acwovTa). т. ж. — Ср. грйна, гр&нь. гр8нка — музыкальн. знакъ. Стихир. XVII в. грЬнь: грЬ'нию: — ДрЬ'гоици грЬ'шю ристаше (tcoti §e Tpi^eiv, modo cursus operam impendens). Жит. Андр. Юр. XXVIII. 104. — Ср. гр&1а, грйница. гр8стити — см. съгр^ститисга. гр^стоко (В.) — тяжко, жестоко: — Грустоко исту- пип!а отъ мира. Ефр. Сир. XIV в. гр8ст0КЪ1И = гр8стъкъхи: — Сьведетельствоук.тъ Сарра и съ Heix Ревека и пакы Анна грлстокааго неплодьства. Супр. р. 182. — По гроустокыхъ и рамяныхъ на цркве нросЬдшихся топеншхъ. Жит.Авкс. 19. Мин. Чет.апр. 272. Въ грл',-стоцЬ месте. Никон. Нанд. сл. 18. (по Чуд. и Синод, сп.; въ Яросл. сп. глоубоце месте). Приближитися къ месту тому грустъкому (^оЛгямтатоу; въ др. сп. гру-стокому). Ефр. Сир. 1377 г. (В.). гр^отость — горе, б'Ьдстте, calamitas, iWr^ta: — Не подобакть.. . нк тъчьж же норадоватисд. нъ ни отъН/УчДъ сластьн'Ь слышати гржстости члчд. Панд. Ант. XI в. 123. гр8стъкъхи — см. грйотокъхи. грЬша — pirus: — И пршдеши на нихъ прямо грушей, и оЬ'детъ, егда оуслышиши гласъ шЬ'ма верховъ грушей (t5v dbriwv). Парал. XIV в. 14. (В.). гр8щеник. — малодуппе (В.): — Млтва и фалтъфя ксть... ц'Ьл'Ьшпе печали и гроущению. Псалт. 1296 г. Млтва есть радость, и благодарыа пр'Ьдьлогь, ivfe-леньеже печали и грлиценыж (pusillanimitatis). Панд. Ант. XI в. л. 231. гр^щенъш — — Грущеныхъ издринути сло- весъ. Георг. Am. 271. гръв... — см. гърв. . . гръг^тивъш — косноязычный, balbus; ср. Др.-в.-Н. chrac; НЬм. Krach. гръд. .. — см. гърд. .. гръздитисга — см. въ сложенш съ предл. : съгръзди-тисга. гръзновик. — см. грозновик.. гръвати — см. гъркати. грълистъ1и — см. гърлистыи. гръяицищь = гръличшць — см. гърличищь. гръло — см. гърло. гръминё — громик. (В.) — кустарнйкъ: — Ни3кое древо акы гршие. lo. екз. Шест. гръмъ -= громъ (В.) — кустъ: — Звезды рече спа-доут акы листове съ виничнаго гръма. 1о. ькз. Шест. — садъ: — Въ громЬ Сав^ков-Ь (av ?риты Sa?s*, in vir-gulto). Быт. XXII. 13 (Парем. 1271 г.). —Ср. грьмъ. гръниль — см. гърнидь. грънии — см. горьнии. гръница — см. горьница. грънъ — см. гърнъ. гръньць — см. гърньць. грънъ1ль — см. гърнъ1ль. гръньчаръ = гръньчарь — см. гърньчарь. гръсть — СМ. гъроть. грътанити — см. гъртанити. грътань — СМ. гъртань. гръюкь (отъ гръи^, грызти?): — Сеи миръ имеетъ печаль, грыжью болезнь (въ подл, irlvn.). Жит. Андр. Юр. LXIV. гръ13Анике — ужалеше, inorsus (M.): — Змииныхъ грызании. Изб. 1073 г.; Сб. 1076 г. (В.) грызати, гръ13аю — mordere (M.), жалить: — Вси грызакмии змигами. Сб. 1076 и (В.). гръ13еник.: — Грызешемь (тоц oSouciv). Георг. Ам. 209. гръ13ти, гръ13й — mordere: — Иже грызегъ зеле-ниноу. Сб. 1076 г. (В.) Травоу съ зверьми въ горахъ гр'ыздше. Отрывк. XII в. (Лавр. 52). Ср. Лит. grau-ziu, grauszti = gruzineju, gruzineti; Лтш. grauschu, graust — См. гръхзтиси. гръ1зтисга = гризтисга — врезываться: — Жел'Ьзоу же оузъкоу соущю и гризоущюш въ т'Ьло к го. Пест. Жит. веод. 4. — х0яте<70осс: — Гризжсд о вашемъ спасен ?и (котсто^оь). lo. Злат. XV в. 159. грь — то же, что грьзнъ — виноградная ягода: ¦— Кии же грь дволиственъ имать покровъ (сготгро;). Козм. Инд. — См. грезнъ, грознъ. грьзно — СМ. грезно. грьзнъ И грьзнь — СМ. грознъ, грезнъ. грьмъ —гремъ — кустъ: — Акъ1 листове (спадутъ) съ винничнааго грьма (uc