* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

433 вът въх 434 жити въ гр'ЬсЬхъ нравъ н-Ькакъ зъючьстивъ дшамъ вътвардеть. Изб. 1073 г. 56. вътворити, вътворю: — Вътворивъ нъ1 и прЬлогъ. 1о. екз. Бог. 29. вътечи, вътек8 — influere: — Прити в Понтъ море. в неже втече ДнЬпръ р!;ка. Нов. вр. л. (по Ип. сп.) введ. вътицати, вътичй (М.) — втекать, eicTp=;(iiv: — Ь'тичютъ. Гр. Наз. съ толк. Ник. Ир. XVII в. вътнфе — толще: — Сов'Ьн mi .в*. Ь'жа п-Ьско .П лако в доле, а вътнг1;е перста. Сказ. Акир. въторицею = вторицею — Seuxepov: — Еда М0-жеть (члвкъ) въторицеек въ утробу въ.гЬста мтре CBOK.IA. lo. III. 4. Остр. ев. Обольсти мд вторицею (iTvTapvine уяр ?j-s. rj'^T) Seurspov touto, supplantavit secundo). Быт. XXVII. 36. по сп. XIV в. въторозаконик— SsuTepovojMov, пятая изъ пяти книгъ Моисеевыхъ: — Отъ Въторозаконига. Изб. 1073 г. въторопьрвъш — ScUTspoTcpwToc, alteroprimus: — Въ соуботоу второпьрвоую (въ испр. второпервЬ'ю). Лук. VI. 1. Четвероев. 1144 г. въторъш = вторъш — alter, secundus, §еитеро;: — Въторага же подобьна сеи. Шв. XXII. 39. Остр. св. Токмо правда избавить w вторъш емьртъ Церк. Уст. Блад. Отъ пьр'вааго до въторааго. Изб. 1073 г. Мко вторъш Иерусалимъ на земли гавися Къ1евъ. и вто-ръш МоисЬи Володимеръ гавися... и бысть вторъи Костднтинъ въ Русьскои земли Володимеръ. Жгт. Блад. Да вътороуу радость имеете. Панд. Ант. XI в. (Амф.). О болюбивъг кндже. вторъш Всеволодь. злъ1д обличд. добръ1д любд. Han. Неред. ц. д. 1200 г. Наречеться вторая Жидова. Псков. I л. 6750 г. Бысть во Пскове вторыи моръ лютъ зело. т. ж. 6868 г. — Второе пришьствие: — Святш мужи... въшють... о ктор'Ьмъ его пришьствш, егда придеть судитъ миру и въздасть комуждо по д^ломъ его. Кир. Тур. 81. Ой'ди им' Бъ* вь страшный днь втораго нришеств1а Хва. Псков суд. грам. — Вторъш законъ — Вто-розакон1е, ikuT?povo(Mov, пятая книга пятикииж1я Моисеева: — Мко же бъгти рочьнъшмъ кънигамъ сице. родьство. исходъ. леуитикъ. числа, въторъш законъ. Изб. 1073 г. 252. Въторъш законъ. Корм. апл. кан. 85 (въ Уст. девтерономига). — Второе — во второй разъ: —И въторое коуръ възгласи (Ix Seurepou). Мр. XIV. 72. Остр. ев. Посла Изяславъ сына своего второе противу мачесЬ своей. Лавр. л. 6662 г. Гла же пакы къ немоу Eifa въторое. Златостр. XII в. Възо-вемъ и еще второе. Кир. Тур. 60. Прислаша к нимъ второе послы. Нов%. I л. 6732 г. — Въторою — SsUTspov: — Первое оубо u) Га рекша. не скрывайте имении на земьли. нъ на н*бси. второю w стою гако тако почтившему га. 1ак. Бор. Гл. 143. — худпйй: — Братига, да възможемъ вьеи, и да не въто-ри гавимъ сд мученикомъ Хръстовомъ. Супр. р. 46. — Лит. antras, Прус, antars, Гто. anthar, нём. andere. въторьникъ — вторьншеъ — второй день недели:— Писа" въ въторьни .s. не по пасце. Остр. ев. 218. Черниговъ взятъ бысть на осень месяца октября 18 въ вторникъ. Псков. 1л. 6738 г. Свитающу вторнику. Новг. I л. 6856 г. — См. йторъникъ. въторьствовати = вторьствовати, въторь-ств8ю —aeuTEpeueiv: — По пасъ съ чтш вторьетво-вати. Муч. Георг. 22. Мин. Чет. апр. 564. вътроскотати — см. въстрокотати. вътрь — кузнецъ: — Вътрь м^даныи (textwv .^аХхой). Цар. 3. VII. 14. (On. I. 40). Тако же и жел Ьзо кроме естъ вътрЬ, а хытрость вь вьтри, да вьземь е, гако же хощетъ съсоудъ, такъ же сътворитъ. 1о. екз. Шест. 1263 г. (Калайд. 158). ¦— Прус, wutris; Лит. jutryna — крепкШ замокъ. вътъгда — 7)vixa. Гр. Наз. XI в. вътъвати, вътъкй: — Вътъче колимогъ ('?'тсгДе, fixit). 1ак. Ист. I. вътъкн8тисга, вътъкн8сга: — ВътъкнетьсА въ ердце члкоу ( ~ а р е jj. S а л л si). Панд. Ант. XI в. (Амф.): вътълщви = втолщяе • — И кроугъ же его лакоть .л*, и .в", а втолщее (у) пяди (то та^о; тияХаштгц). Георг. Au. 93. вътъще — напрасно, frustra: — if же е вътъште молп-тисд. Изб. 1073 г. Вътагн8ти, вът агн8 : — Отъ Переяславля же поЬха къ празнику святую мученику Бориса и Глеба, и не вьтяже на канупъ, по вечернии приеха. Ип. л. 6682 г. въ8м®л®ти, въ8швл®ю : — Прга люта въоумеле^щд (ccdippovi^ovTOi). Гр. Наз. XI в. 68. въйпоотасьнъш — ?vutco<7toctoc: — Слово въоупо-стасьно. 1о. екз. Бог. 55. въхватити = вохватити, въхвач8: — Михалко бо вохвоти къ Торцькому Переяславль (въ Хлгъбн. сп. въхвати; въ Ног. — вхвати). Ип. л, 6682 г. въх ласт ав ати, въхластаваю — усолш^уач: — Не вьхластавага дзка своего. Панд. Ант. XI в. (Амф.). въхластити, ВЪХЛАщ8: — теми вьсеми можеши въхластити неистовоууштоуусд похоть и оуставити вълноууштеесд море. Изб. 1073 г. 60. Не въхлаштенага оуста. т. ж. 174. Зде р8коу без чиноу излазящ^ въ хласти. Жит. Акак. 9. Мин. Чет. апр. 262. въхластитиси: — Въхластися дпТе непригазнины (tpLfjLoidTiTi, obmutesce). Жит. Адкс. 39. Мин. Чет. февр. 170. въхластвно: — Не въхластьно (a/xXivMTov). Апост, толк. XVI в. 1ак. I. 26. толк. (On. II. 1. 171). въхлалцати = въхлаштати, въхлащаю — yaXi-vouv, обуздывать, умерять: — Да пдть си животъ чоувьствьныихъ въхлаштаеши. Изб. 1073 г. 43. А еже о Бз® ступание. симъ въхлаща!« гневъ изно-симъ. Гр. Наз. XI в. 236. Овогда въхлащаетъ. овогда же ранитъ воднаа ества. Жит. Акак. 9. Мин. Чет. апр. 263. Сила рйсоу въхлащаетъ. т. ж. 15. въхлащатиси = въхлаштатиси : — И въхла-шта(хтьсд вьса телесьнага пошьстига отъ помысла. Изб. 1073 г. 61. 28