* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

379 въл въл 391 скъш епискоупъ вънутрь въ граде въ мал-К; црькви съборы творЬаше. Супр. р. 146. вън8трьнии = вн8трении: — Внутрени вертепъ. Кир. Тур. поел. Sac. 122. Моудроваше же разширив-шисд. творитъ помыслъ внутрънее слово именоуемо (IvStadsTov Xoyov). Дгоптр. Фил. XV в. вън^трьнгага:— Истръже отъ внутрьнихъ душю умер-шаго, и изыде Лазорь пакы на быте спасенъ. Кир. Тур. 7. Не зри внешняя моя, но зри внутреная. Сл. Дан. Зат. — См. н8трьнии, 8н8трьнии. вън8трыод8 : — Вся бо слава дщере царевы внутрь- юду. Кир. Тур. поел. Вас. 128. Вън8чькъ: — А Семена внучка убиша на в'Ьч'Ь. Новг. I л. 6848 г. (по Ак. сп.). Вън8шати, вън8шак>: — И ими же пЬ лйпо дроу-гоици гГемага въноуша(жть. по подобыж стыихъ аг-гелъ въ чскъ 8мъ. Изб. 1073 г. 120. — Слышите небеса, и море съ землею внушайте моихъ сльзъ рыдаше. Кир. Тур. 30. вън8пгати, вън8ш!$ — sv.Y)5, extra). Лев. IV. 21. по en. XIVв. Введе-ши... вонъ врата (k%\ tyjv ttUXtjv coo). Втз. XVII. 5 no en. XIV е. Вънъ врЬмепе и мЬрът излазд. Тр. Паз. XI е. 39. Вонъ острова сего изыти (extra insulam). Прохор. Жит. 1о. Богосл. XXVIII. — нар.: — Грддущааго къ мънгЬ не ижденж. вънъ (йы). lo. VI. 37. Остр. ее. Свершена« любъ1 вонъ измещеть страхъ. 1ак. Бор. Гл. 63. Изгънана бъгсть вънъ. Изб. 1073 г. Вонъ извержено. 1о. митр. поел. Клим. 213. Въ1ведоша Новгородьци изъ Пльскова Мрослава Мрослаыча i посадиша с на столе. а Ва-сильга выгнаша вонъ. Новг. I л. 6763 г. гЬду изъ града вашего вонъ. Псков. I л. 6835 г. А который будутъ покупили, а т1;мъ лЬзти вонъ. Уст. гр. Вас. Дм. 1392 г. Изл'Ьзохов'Ь вонъ. Обр. глав. Мин, Чет. февр. 271. Прочее вонъ гако по пдти нощеднго по сух& (Хеиг?V <Ь; aizo ? vu^dvip.epiov). Козм. Инд. — Др.-в.-Н. ana; С.-в.-Н. ane, an; Е№м. ohne; Гр. aveu, avtc. вънъзнти = вонзити, въньж8 —infigere: — Вонзить свои мечи вережени. Сл. плк. Игор. вънъзн8ти = вонъзн8ти, въньзн8 — iniigere: — 3oy6i воньзноути не могоша (по др. сп. вънз^ти, во-незиКти). 1о. екз. Бог. 335. въньзти, въньз8: — Въньзи ножъ въ ножьницд (За/г). lo. XVIII. 11. Остр. ев. Они же акы зв-Ьрик дивии нападоша на нь и внизоша в онь сулици свои. Нест. Бор. Гл. 21. въньз8ти — см. въньзн8ти. въньрити — 7tapevetpsiv : — Оутаивъсд въньреть (fur-timque se aliis inseruerit). Гр. Наз. XI в. 147. вън® = вн® — foras, extra, предл. съ род.: — Вън'Ь пркве (|?<о, extra, въ У. кръме). Ефр. Крм. Тангр. 7. И 61; вне града дворъ другъга. Нов. ер. л. 6453 г. (по Радз. сп.). Повечерницю поить малоую въне цркве. Уст. XII в. 2. Ипъпе пркви въ граде и въне гра. и манастыри въ гра и въне гра. Новг. I л. 6712 г. И оттоле идохомъ вне града, на поле, и ту бо близъ града есть монастырь великъ. Стеф. Новг. п. 1347 г. — Въне бждеть печалии. Изб. 1073 г. Вън-Ь млтвъ бывати въ У. кроме). Крм. Вас. 30. — Вън1з себе: — Мко въне себе. Пикон.Панд. гл. 32.— Стоить въне сщёнига (eCu той iepareiou, juxta sacra-rium). Пат. Син. XI в. 121. — нар.: — Затвордть двьри и начьнете въне стоььти (Ч'Ы). Лук. XIII. 25. Остр. ев. Времд бо неколико вън-Ь плавак. Изб. 1073 г. Чага его въне. Панд. Ант. XI в. (Амф.). В нощи внезапу кдинъ бъГ кю вне. на погребе епд оубужьшесд (вне погреба). 1ак. Бар. Гл. 137. вънни — внЬшшй (В.): — Оутрьниимъ известь вънеи-шимъ делательникъ (tmv extoc). Гр. Наз. XI в. 52. вънфсти: — Лето же скончяся. и вънесте вся тяжа-Hia въ скровища. Ис. 70 б. Уп. вънистисга: — Вънестьсд оуже въ плоть его до ко-стии. Жит. Сим. Столп. XIII в. 2. вън$8дй — I^woev, extra, foris: — ВнЬждН' (нов. u> вне). Ил. Iep. I. 20. Утрьуду болезнь клещить мя, вънеуду досадами укоризньникъ стужаю си. Кир. Тур. 46. вън®8д® — e'iwikv, extra: — Вънежде. Тер. XLIV. 6. вънвшънии — внвшьнии: — Приде къ дворЬ' дому црева внешняго (exterius). Есв. VI. 4. по en. XIV— XV в. Вънешнею областию (