* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

351 въз въз 348 ношти. Изб. 1073 г. Иже въвремга възглашеяью гласъ словеси боудеть. 1о. екз. Бог. 45. Възгласить попъ възглашнш?. Уст. Мои. д. 1200 г. ВЪЗГЛАДАТИ, ВЪЗГЛАДАЮ — ВЪЗЪГЛАДАТИ — respicere:— Възъглддаите и възвед'Ьте си очи (ava-zu^octs). Иппол. Антихр. 64. Лук. XXI. 28. възгнЬситисга = взгн8ситисга: — Не взгнуситсд дша мои (поп abominabitur, ои р&бХи^тш). Лев. XXVI. 11 по сп. XIV в. въвгяЬ'шАтисга — рскХигтсЕ^йсп: — Не възгноушаеть-сд дша мога васъ. Изб. 1073 г. Сихъ възгноушаимъсд. Пест. Жит. веод. 11. ВЪЗГНФТИТИ=ВОЗГН'ЕТИТИ, ВЪЗГН$щ8 — atcteiv: — Възгн1?щьшемъ же имъ огнь (a^avxwv). Лук. XXII. 55. Остр. ев. ВъзпгЪщУ ш, пелы огня (?vxtttsiv). lep. XX. 47. Не възгн-Ьтите (огня) олтареви моемУ тоуне. Налах. XII. 1. 10. Таче по сихъ поклонитьса иредъ стъгамь и>лътарьмь трикраты до земли, ти тако свещю въжьжеть и) стаго олътард. и w того огнь възгн-Ьтить. Пест. Жит. Оеод. 18. Аште бо ты нла-мене не възги-Ьтиши. Изб. 1073 г. 60. Огнь взгн-Ь-тити. Полик. поел. 10. (Пат. Печ.). Възъгнетиша въ нощь многыя огни. Псков. II л. 6988 г. — возбудить: — Иже давозгггЬтить золобоу погыбнеть отъ ней. Изб. 1073 г. ВЪЗГНВЩАТИ, ВЪЗГНМЦАЮ — avamreiv: — ВъзгнЬ- щажть члци. Гр. Паз. XI в. 279. възгнвщи— acccndere, b.xaUiv: — Да тяжеть възпгЬ- щи огнь. Исх. XXII. 6. възговарити: — Сь паче възговаряше и мятяшс имъ (етароеттг). Златостр. сл. 3. възговорити, възговорю -— наговорить, донести, пожаловаться: — А на кого възговорятъ изъ Новго-рочкыхъ волостей на Тферьского татя или на розбои-ника, а възмолвятъ Н'Ьт'ь, ино ему и потомъ небыти въ Тферьскыхъ волостехъ. Дог. гр. Повг. 1426—1461 г. възгодовати: — Не възгодова земля (ат) ттроего^дЬя, поп exhorrescat = evomet). Лев. XVIII. 28. по сп. XIV в. Не пъзгодоваша дша их. т. ж. XXVI. 41. по сп. XIV в. възголовигс — см. зголовик.. възгонъ: възгономъ: — Болшимъ людемъ изъ мона-стырьскихъ селъ... игумновъ жеребей весь рольи орать възгономъ, и сЪяти, и пожати, и свезти. Уст. гр. м. Кипр. Конст. мон. 1391 г. възгонгати: — Възгона стадо на пажить. Сб. 1296 г. 9. възгоратисгй : — Мы властеле ссмъ помыслоу възго- ралчштоусд. Изб. 1073 г. възгорик — возгорье: — Есть возгорье отъ запада. Дан. иг. 16. Есть версты вдалгЬе место на взгорьи къ полудню, т. ж. 51. Въспотивщоу ми ся на възгорш. Жит. вед. Ст. Мин. Чет. апр. 515. възгорфник.: — Отъ кстьствьнааго възгор'Ьнша въз- гарагасд. Изб. 1073 г. възгоР'Ьтисга — кжу.к^Пул: — Егда акъ1 огнь възго-рдтьсА. Изб. 1073 г. Възгоритьсд. Панд. Ант. XI в. (Амф.). Възгорешася огньмь. Кир. Тур. о черн. чин. 106. възградити, възгр аж8—воздвигнуть, построить:— Ина цркы пакъг възгражена бтлла. Нест. Бор. Гл. 32. Възгради црькъвь на мгЬст'Ь томь. Нест. Жит. веод, 10. Въ трьхъ дньхъ вьзгражю ю (црьковь). 1о. екз. Бог. 355. Възгради великоу храминоу (aedificasset). Жит. Попл. 4. Мин. Чет. февр. 253. — Мкоже зиждж-штшмъ съсжды и вса жжа отъ вьеждоу отътръг-нжти сд, и еже б-Ьаше възградилъ, разврати сд. Су пр. р. 38. — Сподоби (Гй*) възградити степень... даныи кмоу (д1акону). Чин. Новг. XIV в. възградитиси: — Не съв'Ьсть ли к го немоштьна соушта възградитьед. Изб. 1073 г. възградъ: — И стояша 18 дней порокы шибаюче во градъ, възгради привлачающеся, сами о стФ.ку тол-куще. Псков. I л. 6877 г. — Ср. городъ. възгр ажати, възгражаж»: — ВЬд'Ьник. величаник творить, а любы възграждкть. Изб. 1073 г. 168 об. възгр ажданик: — Избьраша еже к. на възгражда- ник цьрькъви. Изб. 1073 г. възграждАти, възграждаю: — ГЯкоже възграждд-ти и насаждати. Изб. 1073 г. — Възгражддеть га недостоипьныимь въздааниемь. Изб. 1073 г. 83. възгр аженик. — сооружеше: — Подалъ же к и w им'Ьнига до во л но к (на) възгражение цркви. Пест. Бор. Гл. 43. Подвизагасд и троужага о възграженип таковаго домоу. Нест. Жит. веод. 26. Вьсакого блгааго и ноуждьнааго на възгражение (otxoSopv) людьмъ. Ефр. Крм. 220. Кир. — Иже блгодшнии възграженьс. иже в напасте оутЬ-шее. Гр. Наз. съ толк. Ник. Ир. XIV в. възгравати, възгр(В.) — crocire: — Вранъ же оубо сЬдшп на дУбе и пъзграка. Жит. св. XVI в. възграмти — crocire: — Всю нощь съ вечера босуви враны възграяху. Сл. плк. Игор. възгр Агатис га: — Аще возграешися яко орелъ. Поел. на Угру. 1480 г. (Соф. вр. II. 211). възгребатель — тирфыри^о?, qui sepulcra effodit: — Гробьнъш възгребатель. Ефр. Крм. Вас. 66. възгревати — effodere: — Иконоу погребли бдху съ мертвецемь евдтаго Михаила, и неповел'Ь възгребати: крестьганъ, рече, есть. Вопр. Кир. възгрозити: — Зиме възгрозивъши и огню оуже люте распальшоу. Нест. Жит, веод. 27. възгрьмфти: — Слышаштоуоумоу възгрьмети обема оушима его. Изб. 1073 ъ. възгрвзити — взгромоздить: — Кгда ветри рамдни въ плччиноу въпадоуть, вьсе възмл;тдть. и възгрЬ-здть горе песъкъ (avw ipeps-rou)- Изб. 1073 г. 59. — разстроить: — Утварь възгрези (?SoXgxtsv). Io. екз. 1263 г. 38. възгрфзитисга: — Плакати прощеш'а ради оуностны1 греховъ. нрежнихъ прегрешен'ш и w хотдщи* при