* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

351 въз въз 341 въэвирати: — РаждеженН котлк и възвпрающоу. Муч. Зосим. Мин. сент. XV в. — Ср. ВЪЗВАРгати. възвитик — lucrum, барышь, выгода, ростъ: — Възви-Tia дгЬля своего князи съд-ЬловаахЬ неправедныа разбоя. Упыр. 209. Възвиия д'Ьля своего лъжя творя ще. т. ж. 209. Еда ся оубоавше люд1е пгЬва Бжла, (йтвръ-г8ть кЬ'миря. да и ein лихъ блде възвитха всего, еже npieMame сл&ка к&иириЛ Амос. 28. Виждь приимшаго талантъ и не сътворшаго възвиия ({?.г, e?A-op=uca[j.svov, non negotiatum). Златостр. сл. 23. Аще по земли ходить, то и нивы и села и обители и баня възвитя прибытки помышляя, да. ж. сл. 30 (въ Златостр. XIIв. н'Ьтъ). Възвитии злаи въ тщетЬ7 присно приноситъи. Менандр.—Нъ вьсе топодъноз'Ь подъложивъ прЬште-ник съ вьзвитиимъ сьм'Ьсивъ вииъг искааше. Супр.р. 271.— См. възвить. възвитисга, възовьюсга: — Аще ли тако в зовьется наерци немного пивъепитемьи к"днш. Дуб. сб. XVIв. 94. Прав. св. о. възвитити — lucrari: — Или нЬчьто сса жизни въз-в1таща (xepSocvouvTt). Тр. Наз. XI в. 179. — Ср. възвитик., възвить. възвитовати — icocpaxspSocivew: — ГЙкоже ти възви-товати на чьто отъ скврьнкнии (мстг aUTot ti -apa-xipSouvev ex. ryfc y,7.T.r?\uric). l'p. Наз. XI в. 190. възвить = вьзвить — то же, что възвитик: — Съ възвитыо (=съ лихвою). Ев. Рум. XIII в. Тако же и онечаливъшии Стыи Дхъ зълъшмъ ихъ яштькмь и не сътворившиихъ възвит лиховании боудоут. Изб. 1073 г. 211. Донел'Ь же торгъ състоится възвить дшевн&ю многаяеды с8г8бляемъ (то xepSo; тщ фо^т? 7rolu7TXoccrtacri?)?Aev, studiamus multiplicare lucra animae). веодрт. о Пикт. 15. Мин. Чет. апр. 38. Каа мнЬ есть възвить о> лъжеслов1а. т. ж. Възвити н'Ьсть никои же (xepSoc). lo. Злат. XV в. 34, 98, 259. Да покажЙ алчебнЬю възвить. т. ж. 148. Подоба ти 6Ь дати сьребро мое прикоупъ твордштиимъ. и азъ нришъд оубо чьзалъ бъ1хъ мок съ възвитик. ('упр. р. 273. И азъ оубо иегдзалъ бимъ съ вьзви-тивк, вьзвить м'Ьнд послоушании дЬлъ показании. т. ж. 279. възвласти, възвлад8: — Ile владоу азъ вами, hi възъвладеть снъ мои вами (non principabitur, ovx apfa). Суд. VIII. 23. по en. XIV—XV в. възв лфщи = возблещи — възв лещи, възв лек8 - над'Ьть : •— Сеи же Исакии всприитъ житье крепко облече бо са во влаедпицю. и повелЬ купити собЬ козелъ одрати И'Ьхомъ козла и възвлече на власд-нидю. и исше около его кожа сыра. Нов. вр. л. 6582 г. (по Радз. сП.); Пат. Печ. възводити = возводити, възвож8: — Ни къ Boy възводи очых. Изб. 1073 г. 36. На безаконше возводи. т. ж. На бо'чьстивик подобьнок възводить(ava-уоц informat). Ефр. Крм. Татр. 15. Бысть подобьно възводити (evayscdoc i, in accusationem pulsare), m, ж. Кро. 8. Къ доброомоу възводити желанию (avayeouai)- т. ж. Григ. Hue. 1. Да не брови оубо Еллини воз-водать. Козм. Инд. — воду възводити — iiSwp dvdystv. Георг. Ам. 250 б. възводъ = взводъ — возводъ: — Не гор-Ь ли възло- жистесд гавЬ възвъ1сивъше(сд) ншимь гласомъ и въз-водъмъ (оих avw т1дект$е <та<рс»с; u^mJHvtsc; итсо тЯ? тетёра; ouwjc ка! ?шуы-г^с). Тр. Наз.. XI в. 2. — Иде Волхово опять на возъводъ по 5 днии (= па зводь, на възводье). Повг. 1л. 6684 г. (по Ак. en.). Иде вода на възводъ. (= иде вода възводъ). т. ж. 6923 г. — Ср. възъ водЬ; подъ сл. възъ; ср. възво-день = ручная пли морская волна. Арх., Иов.; зыбь на море после сильнаго в^тра или при перемене те-чещя. Онеж., Камч. (Обл. сл.). възводъ — сводъ: — Камень внутрь прибиша ягел'Ьзо съспрь възводъ1 великыи вложиша разъмЬривше (ш-»)71[y.oc7.vt=? tov XiQov toutov ev то1; ©oc.Tvtop.ac>iv avtodsv ~r]c, стеуг)? '?ttrfcclv airo StstpxTpou). Георг. Am. 250 6. възводье: — Иде Вълхово опд на възводьк (= на возводъ). Новг. I л. 6684 г. възводьнитиси — T^yjjipjpeEv: — Възводнп бо СД рЪка и не моясе преити ю (той ттотарюй TrA^ap-upoiivTOi). Георг. Ам. 22. Нилоу яге р'Г.Ц'Ь ре възводнивъшуся по обычаю, радовахуся Еллини (aviXdovTo;). т. ж. 250. — См. възвонитисга. възводьнъш — см. возводьнъш. възвоk.bати — СМ. возвок.вати. възвозъ: — Наволокъ на възвозе. Жал. гр. кн. Андр. п. 1397 г. възволочити, възволочЙ — распускать: — Зане и стягъ его видяхуть не възволоченъ. Лавр. л. 6657 г. — надавать: — А одежа кго СуЬ свита власгана остра на rime, извьноуже напей ина свита, и та же вельми хоуда соугци, и тоу же сего ради възволочааше на си, дко да не ивитисга вдасиниди. Пест. Яхит. веод. 14. възвонити, възвоню — зазвонить: — Възвоиивша оу сто Николъь Новг. I л. 6726 г. възвонитисга: — Нилоу р-ЬдЬ не възводнивъшуся (?J.Y1 dvs^&ovTo;) по обычаю, радовахоуся Еллини гла-голюще. той ради вины не възвонивъшися рЬка (р.г, av7.patv?tv tov trota^ov). Георг. Ам. 250. — См. въз-водьнитисга. възвонити, възвонгаю — издать запахъ: — Блго- Лчханпк възвонга въ миргЬ. Мин. Пут. XI в. 25. възворотити = возворотити, възвороч8 — возвратить: — Аще ли ключитсд оукрасти Русину w Грекъ что. или Грьчину w Руси, достойно есть да възворотити возворотить е) не точью едино, но и дгЬну его. Дог. Иг. 945 г. Боудеть ли потеръ свокго иночима что. а онгЬх1» ода. а оумреть. то възворотдть браи. Р. Прав. Влад. Мои. (по Син. сп.). Приела ВсгЬ-володъ и възвороти к съ чьстью домовь. Новг. I л. 6703 г. възворотитиси = возворотитиси : — возвратиться:— Дошьдъ бо съ книзьмь Гл'Ьбъмь острова того, •22*