* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

205 бъ1т бъ1т 200 бър8Ъ1и — борзъ1И — бръзъхи — скорый, celer, таyyc\ — 'Взддх^ на борзы коне. Есв. VIII. 10. по en. 1499 г. В кораблечи борзы. Ыест. Бор. Гл. 23. Борзаго ради шьствия. Кир. Тур. о черн. чин. 104. Всядемъ, братие, на свои бръзыя комони. Сл. плк. Игор. (Игорь) въвръжеся на свои бръзъ комонь. т. ж. Въ бързо время во с ига вши вселеноую просв'Ьщаеть. Георг. Ам. 193. Борзама ногама. Жит. Андр. Юр. XI. 56. — бодрый, av(5p?wc, virilis:— Плтьк. бръзъшхъ гладъци. Панд. Ант. XI в. гл. 86 (Прем. Сол. XV. 19). — бързыи на что: — Борзъ на оуслышание (тар«). Апоет. XIV в. (В.). Позе же да не бждета бръзё на проливание кръви (o'ck). Гр. Паз. XI в. 137. Да боу-доуть (пьси) добре бързи на б'Ьжащек. Златостр. XIIв. — бързъш псалмы: — Аще черне" слышавъ борзыА ^алмы. ти изл^зеть исъ цркве. а не состой до конца, да поклониса .р. Корм. Моск. Дух. Ак. — въ бърз'Ь: —- Приди в борзе оць зоветь та. 1ак. Бор. Гл. 85. Шружьга не снимайте с себе в борзе не розглАдавгае. Поуч. Влад. Мон. Въ бор.тЬ (ziu'jc). Георг. Ам. 136. Оу борзе на конь въсЪдъ поехалъ. Грам. Риж. о 1300 г. — въ бърз'Ь — pocSitoc. Георг. Ам. 21. об.: — въ борз'Ьхъ: — Аже боудеть рече въ борзйхъ по-стрищи и въ скъшоу. а ци негодно постригати бе-скымы боудоучи. аже ми ты повелишь, то бы добро. Вопр. Кир. — на борзО: — И тако на борз'1; въсъпрятавшеся на лодьи, в насады, владыка, и княгини, и люд1е его вси но'Ьдотпа в тзь. Троиц, л. 6724 г. Товара множество исгор'Ь: на борзе бо огнь заялъ. Новг. I л. 6898 г. бърик — см. борик. бъровьшыи — см. боровьнъш. бърть — см. борть. бъръ — см. боръ. бърьник. — см. бьрьник.. бътарь = бтарь = ботарь = бьтарь — боченокъ, бочка, dolium, tciooc: — Вина .гЬюще въ бьтард. Ефр. Крм. Трул. 62. Иже вино въ бтаре .гЬющага. Никон. Панд. сл. 12. В делви живАгае (Дюгенъ; въ толк, во бтари). Гр. Наз. съ толк. Ник. Ир. XIVв. Древомъ питатися и въ бьтари затворитися. Георг. Ам. 155. О уне ми иметь каплю вазни, нежели бътарь оума. Пчела XV в. Овы же (бесы) въ ботаргЬх заключи. Прол. 5 март. бътъ — то же, что бътарь — dolium: — Въ единъ отъ берта (— бъта?) тыга вложи (e'v tivc дадм). Георг. Ам. 198. бътюик. — см. Ботаник. бъхъ — то же, что бъхъма. бъхъма — бъхма = бохъма = бохома = бохма = бьхма = бехма — всячески, совершенно, вовсе, omnino, tcocvtmc: — Бохма же и; том глть и веОмь коумиромь вселеныа истьненомъ быти и прогнано". Псалт. толк, веодорит. л. 47. Кроме же бъхъма (тптоигашу). Гр. Наз. XI в. 331. Ничьто рехъ же бьхъма отрочищю (?j.-o<5av о). (.><;). Пит. Син. XI в. 119. Быти игоуменоу не бъхъма по чи-ноу нъ достоинааго (Р. — не всачьскы). Ефр. Крм. LXXXVII. 11. Обаче не остави насъ Бъ" въ неведении всгакомь бьхма (ow ottp-ifxe j/ivtoi ^?ла? o ?v TravTsXeE ?yvM-rix). Io. екз. Бог. 17. Шбаче не бьхма погъ1бноуть н"бса. т. ж. 130. Аще же бъхма х&кде кеть Гь! Златостр. сл. 5. Уне имети поне мало исправлеше неже не имети бъхма ничтоже (г, oaok р, l^ew p(.-n<5ev). т. ж. сл. 23. Вси бохъма предатели быша (ttccvtsc c^eSov, omnes ferme proditores facti sunt), т. ж. сл. 24. Вещь (есть бъхъма ни что же. Ефр. Сир. XIII в. Аще бохома приключить ти era оклеветану быти w кого (въ сп. XIV в. — всемъ). т. ж. Не пещисга ничимь ясе бъхъма на земли, т. ж. Ничьто же си бьхъма творга мьнгаше. Жит. веод. Ст. Бьхма зле неподобьно. т. ж. Б а" млтвами нризъшаше и бехма всемъ покарАгасА. т. ж. И до днь въ вели^Ь старости гако вт. оуне телеси трКды творАща. пре-бы бо бъхма лозънаго плода Сирекъся. Мин. Чет. февр. 255. Бъхма — веема. Толк. неуд. позн. ргьч. 196. Бохма: веема, згола, напрасно. Вер.—Ср.: — Иро-слоутик бо м;г-.ченйга ic.ro оуже по вьсеи Асии и бъхма по вьсеи вьселенЬи обьтекло беаше. Су пр. р. 88. Аже мените богъг, штоуждъ гесмъ отъ нихъ и не покло-нлч ел имъ бъхма, нъ вероувк азъ въ Отьца и Сына и Свдтааго Доуха. т. ж. 191. — si, sav: — Бехма не съзнастесА. Амос. III. 3. (въ Син. сп. — бъхъмь). — ни бъхъма: — беодоръ же о сихъ пекъшега бе ни бехма. Жит, веод. Ст. 82. — см. бъхъмъ, бъшию, бъхъмъ = бъхъмо — всячески, совершенно, omnino: — Бъхъмь (у.у.ft' оХои). Амос. III. 4. по сп. XV в. (В.). Бъхъмъ не надеждьно (то уоср тг'/Лыг yj^r.-vi). Гр. Наз. XI в. 328. Бъх'мо (?лаГ/ov). Мее. Пат. — Ср. въ Супр. р.: — Бештинъныи же см^хъ бъхъмъ отъврешти подобаатъ. Супр. р. 381. — Ср. бъхъма, бъшию. бъчела = бьчела — бчела — пчела, apis, [j-?-Xtffua: — Отъ бьчелъ сътъ. Лук. XXIV. 42. Остр, ев.; Четвероев. 1144 г. (бчелъ. Ев. 1307 г.). Бъчела любо-дельна. Изб. 1073 г. 2. Иди къ бъчклЪ. Панд. Ант. XIв. (Амф.). Буди акы бчела изъ въня носящи цветы. а въноутрь CTOBie делая. Так. поел. Дм. п. 1078 г. Аже бчелы выдереть. то . г*, грвне продаже. Р. Прав. Вл. Мон. о. 1114 г. Ныня мнишьскаго образа трудолюбивая бчела свою мудрость показующи, вся удив-ляеть. Кир. Тур. 23. Бьчела любострадьнага. Жит. Oed. Ст. 39. Бъчелоу подражига. Муч. Оад. Мин. Чет. февр. 322. — Ср. б&чати. - См. пчела. бъчелинъ — ирил. отъ бъчела: — И обрЬтенок въ оустехъ кго бъчелинъ сътъ. Изб. 1073г. 240. Сьргаа трутъ трудъ бчелинъ гасть. Панд. Ант. по сп. XIV— XV в.