* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

183 ВРЪ БРЬ 184 никъ, TedwpoouorjAevoc, miles loricatus: — lio да пристави къ коемоуждо слонови f а* моужь^брънистьць (= бро-нистецъ). Георг. Ам. 133. ?¦ А м8'жш бръньстець въ единомъ оужи железнемъ... и конникъ ф* (ии^та-рУ)шч тге^о! [j.ev brrcei; Se Tirevxaxocrtot). loe. Флав. Др. XII. 9 4. — ср. бренидьць. бръньнъш — см. брьныгыи. врънга = БРОНИ — латы, панцыръ, dcSpa?, ?xavSuac, thorax, paludamentum: — Опоясася имъ подъ бронями («mi Tov piavSuav; sub sago; Евр. subter vestibus; по др. en. брънАми). Суд. III. 16 по en. XIVв. Кона и конникы обльчентл въ брънА ( = бронд) вед. 1ез. XXXVIII. 4. ОбдъкшесА въ брънА прав'ды. Еф. VI. 14. Златъ1 брънА. Изб. 1073 г. Въдасть Печенйжьскии кнАЗьПр'Ь-тичю конь, саблю. стрелы. win, же дасть ему броне, щитъ. мечь. Нов. вр. л. 6476 г. Оо.гГлгЬмт.са въ брънд вгЬрж Хил,. Панд. Ант. гл. 104. БрънА въ на же са облечаше ГолиаФЪ. Георг. Ам. 82. Гд-fe бронА. гдгЬ щити. гдО вой. где ли Konie (i>6jpax.=c). Златостр. сл. 6. Борци стогаще горе вобронАхъ и стрЬлАюще. Лавр. л. 6659 г. Половци вседше на коне въ бронАхъ за щиты с копьи гакоже 6итъса. въбредоша въ Днепръ. т. ж. 6659 г. Удариша его (Изяслава) стрелою сквозе броне подъ сердце, т. ж. 6692 г. (Ростиславъ) еха изво-лочивъса въ броне подъ порты. Ип, л. 6667 г. Выступи полкъ изъ загорьн вси во брммхъ гако во всакомь леду. Лавр. л. 6684 г. Людьк на конихъ одени въ бръне и коне ихъ. Новг. 1л. 6712 г. Вамъ же буди кони броне порты. Троиц, л. 6724 г. Поидоша онипо-ловици... въ брЪИАХЪ (въ др. сп. — броняхъ и ше-ломехъ). акы на рать, а Неревляне тако. Новг. I л. 6726 г. Ноиде кнзь Всеволодъ. . . съ всемъ дворомъ своимъ иекрутАСА въ бръне акы на рать. т. ж. 6728 г. Пать локотъ скорлата да броне дощатые, а тое далъ еемь ко Аплмъ же. Грам. Влад. Бас. Вол. 1288 г. (Новоторжци) съкрутивъшеся въ броня на-шедше силою на дворы выимаша у воеводъ наме-стникы княжи. Новг. I л. 6848 г. Данило посадникъ Псковски обрезавъ бронА на себе и побеже. т. ж. 6851 г. — Не могыи брани тьрпети плотьскыя оумыслихъ на-ложити броне тажки на тело свое (железа). Полик. Поел. — У всехъ Славянъ слово это известно. — Ср. Гто. brunja, Др.-Нем. brunja, brunna, А.-Сакс. byrne; Ср.-Лат. brunia, brunea; Др.-Франц. bronie, brogne, broigne. връсель — черепокъ, oVrpaxov, testa: — Вза Кивъ бръсель. да шстрЙг&етъ гнои свои. loe. II. 8. по сп. 1499 г. — скрижаль, tabula: — Въздвиже съведеник. въ Игакове. Съведепик наричеть поставленоу(й; сОнь въ поустыни. и к о имоушть бръсели съвЬденига. Чу д. Псалт, ne. LXXVII. 5. — См. брьселик. бръснЙти, бръснЙ — брить, radere, ?upsiv: — Не ростите власъ главы ни броснете брадъ вашихъ. Новг. Ерм. 1280 г. Да не бръснете брадъ вашихъ. Изб. д. 1300 г. — См. обръсн&ги, побръсн8ти. — Ср. народн. Рус. Свирск., броснуть, бросать ленъ — продергивать его между зубцами доски, приготовленной въ виде пилы, для сбится головокъ. бръсти, бръсй — см. овръсти, побръсти. бръшецъ: — Аядятъ брынець да кичири съ масломъ. Аван. Никит.— Перс, биринджь или бюрюнджь — сарацинское пшено. Каземб. 355. бръюало— полотенце, утиральникъ: — Коли кси ви-делъ сице жен л-, своа власъг брысало сътворынж. Супр.р. 293 (1о. Злит. Поуч. на Me. XXVI. 7). бръюати — см. събръмати. брьвь = бръвь — бревно, 8ох.о;, trabs, asser: — Аще соукъ иного исцелити хощеши паче же мьныш (мьни-ши) не въ милига (билш — р/^Хтк) место бръвью (бръвномъ) цели его исоучи (изсачи). бръвь есть ТАЖъка словеса. 1о. Лгъств. XIIв. 80. (Ср. т. ж. XIIIе.). Житик. нищаго подъ брьвьмп. Сбор. XIII в. (ср. I. Сир. XXIX. 25). — См. вервь. брьвьно = бръвьно = бревьно — бревно, §охо;, trabs: — Изьми прьвек. брьвьно из очесе твокго. тогда оузьриши изати сжчьць из очесе брата твоего. Me. VII. 5. Остр. ев. Столпъ сотворити и) древа вы-сокъ. бръвны великы (атео ?uXwv улл Sosctov p-syaXuv). Дгъян. Петр. Наел. 71. Кже ксть брьвьно въ насъ, иже елчкъ, да ишчистимъ. Тр. Паз. XI в. 136. В ынми преже изъ ока своего бревно. Златостр. XIV в. Бревна возити хоромы окладывати. Прав. гр. Кирш, мои. о. 1490 г. — Ср. бервьно, бьрьвьно. брьвьньде бревеньце — малое бревно, ligillum: — (Столпъ) Петровъ тонокъ аки малое бревеньце. вельми красенъ есть прочернь и пробелъ видомл. аки дят-ленъ. Стеф. Новг. п. 1347 г. брьдоеъ1 — см. бръдоква. брьдйнь — бредйнь = бръд&нь = борд8нъ - родъ меча: — Мечь, брьдунь (подр.сп. — бредунь,бор-дунъ), сабля, хорда, ножь. 1о. екз. (Калайд. 82, 214). брьздити — см. бръздити. брьковьокъ — см. бервобь с къ. брьлогъ — см. бьрлогъ. брьнестра = брънестра. Iep. XVII. 6. брьник. — бреник. = бръник — тгг/ло;., lutum: -(1съ) нлинл. на землю и сътвори бръник. отъ плюно-вении и помаза кмоу очи бръникмъ. Io. IX. 6. Остр, ев. АсаФалтъ имъ бе брыше (по др. сп. — бреник), Быт. XI. 3. по сп. XIV в. Изведыи та отъ землд Кгуптьскы из домоу работъ! брьньга и плинта. Панд. Ант. XI в. гл.86. Златьна земли копаема, и съ водою съмесима въ (съ)соуде брьник. боудеть. а аще въ огнь въложиши. то злато боудеть. и аще к. въ водоу въвьржеши не вережеть (вода) его. имь же преже бьрние бываше. не бо нъ шли, к зело оутвьрдил (есть. 1о. екз. Бог. 421. — тина, IXu;. Гр. Наз. XI в. — Ср. бьрник.