* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

181 ВРО бръ 182 Броштеник ризь к го отъ Восора. Кирш. Iepyc. XII в. (Ее. LXIII. 1). брощити, брощЬ — красить въ красную краску, чер-венить, rubia tiugere: — Почто ти брощены ризы. Кирил. Iepyc. XII в. — Ср. Срб, броЬити, Чеш. brotiti. брощь — червлень, красная краска, пурпуръ, «poivucouv (^pSjia), coccinum: — Аще боудоуть. рече (пророкъ). гр^си ваши ико брощь. то ико мгЬгъ оубелю и. Змтостр. XII в. 15. (Ис. I. 18). — Ср. Срб. brofi, Чеш. brot', Польск. broez — rubia tinctorum. бр8ди? = бр/?чди? — ^aITT): — С-Ьдоу брадоу и броуди иийца (lioXtav ty)v y^aITvjv i^ovrx). Александр. 8. Седа брудми и брадою, т. ж. Власы им-Ья златы и бруди и браду, т. ж. — Ср. brabota. бр8малии — PnMCKie праздники въ честь Бахуса (Б): — Брумалш — ошести, ошесткъь Корм. XVI в. Ср.: боа Sei тсаржръХосттау (Spoup-ocXiou e'nrt.TsXoujj.evou. Конст. Порф. de Caerem. II гл. 18, 53. — Ср. bp8-МАлига. бр&сны — какая то часть т'Ьла или лица (71)? — Плеща же и груди отъ стр'Ьльнаго ударешя и отъ еабельнаго и брусны его бяху сини яко и сукно. Отеп. кн. бр8съ — см. 8бр8съ, обр8съ. брЙсь — знакъ военачал1я, въ виде каменной булавы, обтесанной углами (Савв. 159): — Брусь аспиденъ; топорищо железно, поволочено бересты жолты. Ор. Бор. вед. Год. 1589 г. 30. бръвистъш = бровиотъш — Tv-jo'ppu;, cui super-cilia coeunt: — Бе бо Василии и>бразомъ телеснъьчъ мснъ. бръвистъ. добръ очима. Георг. Ам. 349. Бе св. Павелъ... проседъ главою и брадою... изекръ бро-вистъ. lo. Мал. Хрон. 400. Длъгоносъ, бровистъ, пло-скомУдръ (junctis supereiliis). т. ж. бръвити — см. съвръвити. бръвь = бровь (= обръвь) — o'ppu?, superciliuin: — Глава его и брада и брови и всакъ власъ его (про-каженнаго) да шбриетъед. Лев. XIV. 9. А онъ гръдъи выше седить, и бръви горе въздвижеть наоуньшдд. Гр.Наз. Х1в.47. Елень теломъ предобра... млада плотню. доброма бровма (euoippu;). lo. Мал. Хрон. Неопто-лемосъ.. . велеокъ русама бровма. т. ж. Андромаха доброока. добра бровма. на русо. т. ж. По челу надъ очима брови суть двоичнъг. аже праве лежать, блго-датьна и кротка и млрда ивлиеть. приклоньнъ1 ли носе rapa и нагла и оужастива. приклоньнъ! ли ско-роныамъ. ругателд гавлнкть. или аще срослисд надъ носомъ. нъ1ръ1ва обавликть. или гако рддъ разобраны будуть. проказива ивлак/гь. Пал. XIV в. Да не брови оубо Еллини возводдть. Козм. Инд. - н'Ькда, [iDioapov, palpebra: — ДрЬманше и) бръви дшевьнъгеъ отриноувъ. Мин. Пут. XI в. 78 (= дре-маник бръвии. Мин. XIII в. = дреманик. отъ вежд ей дйпевныхъ отрдеше. Мин. XIVв.). Дреманига своима не дасть бръвьма дондеже дшк и тело скврьнъ гре-ховьнъшхъ измъш... сльзами очистисд. т. ж. 92—3; Мин. XIII в. Не дажь дреманига бръвьма своима. Никон. Панд. сл. 17. Прегърдъгд бръви. Мин. май XII в. 30. Бръвма дре.чате. Май. Хр. — По своей Форме это слово (бръвь = бръ1) напоми-наетъ црькъ1 = црькъвь, свекръх = свекръвь и т. п. Срб. и Хрт. обръва; Чеш. br'v; Польск. brew; Лит. bru-vis; Д.-в.-Н. prawa; НЬм. Braue; Аг.-С. bru Ьгеа\-;Англ. brow; Ирл. bra, brai — бровь, abbra — ресница; Греч, oippu;; Лат. palpebra; Скр. bhru. бръвь — бревно, Sox.oc — CM. брьвь. бръвьно — вежда, ?iXaipapov, palpebra: — Ни бръвна на сънъ прекланед. Ман. Хр. Окорадостно бръвно. т. ж. Очесне бръвне. т. ж. връвьно — бревно, Sox.oc, trabs — см. брьвьно. връдоква — латукъ, дрйхс, lactuca: — Срдад бръ-доВ/Тч имение. Сбор. Пив. л. 96. Григ. Сын. поуч. Въ бы-лшхъ подобна есть горчици бръдоква. Никон. Такт. XIV в. (Ср. у Пахимера KopSoxou?ac вм. BopSoxou?a;— въ значенш Xa^avov, olus, зел^е, овощик.. KopSoxou-?ac — имя свинопаса Мизйскаго, убившаго царя Константина въ 1277 г.: Cui voei cum quaedam messet usu popularis illic linguae oleris notio, Graeei qui olus lachanum vocant, istum (rusticum), ubi coepit innotescere bominem Lachanae vocabulo celebraverunt. Пахимер. VI. 3. (Бон. изд. I т. стр. 430. 576). — См. брфдовва. връдЙнь — см. брьд8нь. бръдъ = бродъ — тсоро;, vadum: — Бръ завоивъ имьже чюе восходитъ во главоу къ оумоу истънанига и плоеканига оумоу разоумети даетъ. Шест. 42. — См. бродъ. бръзда = брозда—^aXivoc, vivioc, frenum, намордникъ, capistrum: — Не боудбте гако конь и мьскъ имъ же несть разоума. бръздами и оуздовк челюсти имъ въстАгнеши (уаЪ.чы -/.ai joojaw, in freno et camo). He. XXXI. 9. Бръздъг на Ьстёхъ. 1. Сир. XX. 29. Бръздъ1 оружии ихъ (al vivias twv apfjuxtwv— колес-ницъ) въ днь оуготовании ихъ. Наум. II. 3. Упыр. Въ бръздахъ бо рече и въ оузде челюсти ихъ сътдг-неши. Изб. 1073 г. 63. Хъггреишемъ свод бръзды воздрьгати неже инемъ бръздьникомь быти. Гр. Наз. XI в. 191. Имъ за брозду црева кона. Георг. Ам. 238. —• Сл.-Хорт, brzda. бръздеснъш = брездеснъш : — Оучаща хитрЬ брездеснеи хитрости (r.vioya^v ts^vtiv, aurigantis ar-tem). Io. Мал. Хрон. връздити = брьздити — править конями, vmo^siv, regere, aurigare: — На колесницахъ брьзддть седдште. Гр. Наз. XI в. 35. бръздьнивъ — браздодержатель, возница, -^vto/suc, auriga : — Бръздьникомь бъ1ти. Гр. Наз. XI в. 181. връзина — см. бързина. бръзость — см. вързость. бръзъ1и — см. бързъш. брълогъ — см. бьрлогъ. бръник. — см. брьник. брънистьць — бронистець — латникъ, кольчуж- 12*