* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

съновнждл 824 съожнвотворнтн съновнждд лг. тоже, что съновндьць. съновьнъ пр. сонный, сънознтн гл. уколоть, занозить, сънорнтн гл. бросать, кидать, отказывать. съноснтн гл. снести, сносить внизъ. — съносъкязднню ср. снотолкова-ше. съносждьць м. снотолковатеь. сънотворьннкъ м. усыиитель, сно-творецъ. съноуздьство ср. повозка, экииажь. съноузннъ см. съноузьнъ. съноузнтн-жж-зж-зншн гл. копать, рыть.—съноузьннкъ м. ездокъ верхомъ.—съноузьннцд ж. колесница, экипажъ, повозка. — съноузьннуь «|).возницыеъ, кучерсюй. — съноузьнъ пр. сидяпцй въ колеснице, запряженной парой,—съноузьнь-ствовдтн-коукк-воугешн гл. ездить верхомъ. — съноузьньць м. всад-никъ, ездокъ, верховой наездникъ. — съноузьство ср. коляска, колесница, экипажъ, упряжь.—съноузь-ствовдтн-воувк-воугешн гл. ездить верхомъ. съноурнтн гл. бросать, кидать, сънъ м. сонъ.—съньлнвъ Пр. сонливый. съньмнкъ м. членъ собрашя.—сънь-мнцд ж. съездъ, собрате. — сънь-мнште ср. собрате.—съньмъ м. собрате. — съньмьство ср. собраше. —съньнивъ пр. сонливъ.—съньнн-вын пр. сонливый. — съньмнкъ М. сонникъ. — съньнъ пр. сонный. — съньнын Пр. сонный. — съньстнса гл. потупить глаза, быть унылымъ. сънедлннш ср. ядеше. — сън-Ьдд-тмьнъ пр. съедобный, съедающей. —сън'Ьдатн гл. съедать. — сън'кде-ннге ср. съедете. — сънедовдтн-доук-доугешн гл. съедать, — съне-домъ пр. съедобный. — съм1»до-творьць .и, приготовитель съест-ныхъ припасовъ.—сън'Ьдь пр. яст- ва, пища. — сънедьнъ пр. съедобный. сънестн гл. съедать, есть. сънатн гл. собирать, соединять. — сънатнса гл. сойтися, собраться, сънжздьство ср. колесница, повозка. —сънжзнтн гл. застрелить, пронзить стрелою.—еънжзьннкъ м. кон-никъ, всадникъ. — сънжзьнъ пр. садящейся на лошадь.—сънжзьньць м. тоже, что сънжзьннкъ.—сънжзь-ствовдтн гл. поехать, съньйтнге ср. связь, союзъ. съобднстлтн-лек-дгсшн гл. 1) освещать; 2) осматривать, обозревать, еъоворнтн-ркк - рншн гл. опрокидывать, переворачивать, съоврдзовдтн гл. устроить, образовать. съоврдзьнъ пр. сообразный, подобный. съоврдштлтн са-дек са-дюшн са гл. обращаться съ кемъ. съовыуьнъ пр. привычный, обыкновенный привыкшей, съовьштлтн гл. сообщать.—съовьиш-шш ср. сообщенее. — съовьштнтн гл. сообщить. — съобьштьннкъ м. сообщникъ, участникъ—съобьшть-ннцд ж. сообщница, участница. — съоеьштьнъ пр. общей. съов'Ьдовлтн-доуЕК-доугешн гл. обедать вместе.—съоведьннкъ м. постоянный товарищъ по обеду. съобаздтн-лйч-дюшн гл. связывать, соединять, удерживать, съоврддд ж. сковорода, противень. съод(летн-л"Ь|Ж-д^»бшн гл. одолеть, побеждать, одержать верхъ. съододеватн гл. одолевать, побеждать. — съодоленше ср. победа,— съододетн гл. одолеть, съодетн-д{жд<п-д{ждШ1 н гл. снимать, скидывать. съожнвнтн гл. вместе жить, съожнвотворнтн гл. сожительствовать, вместе жить.