* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

КЪЗМЛЪУЛТН 97 ВЪЗНШДВНД'ктН жалеть, соболезновать.—възмдъвн- ТН СА-ВЛКК СА-ВНШН СА (?). . ВЪЗМЛЪУЛТН-УА-УНШН гл. молчать, умолчать. възмогяннге ср. имете возможности, възможнмын пр. укрепленный,— възможнтн-жж-жншн, гл. ободрять, укреплять. — възможьнъ-ын, воз-можьнын пр. возможный. ВЪЗМОДВНТН, В03М0ЛВНТН, възыодв-дю гл. заговорить, възмоднтнш, гл. просить.—възмо-дьць м. умоляющей, сильно упра-шиваюицй. ВЪЗМОШТН, ВЗМОфН-МОГЖ-МОЖШН, гл. иметь возможность. възмръз'Ьтн-жж-зншн, гл. не нравиться, омерзеть.—възмрьзъство-вятн,гл. возложить омерзеше. възмоутнтнш гл. возмутиться. — възмоутьж.возмущеше.—възмоуть-нын пр. возмущенный.—възмоуфй,-тн, възмоуфаю, гл. возмущать.— възмоуфдтнш, гл. возмущаться.— възиоуцнинге ср. возмущеше. възмъжддтн гл. вознаграждать, възиъкноутнси гл. ВСКОЧИТЬ. ВЪЗМЫСЛНТН-ШЛЕЙ-СЛНШН гл. думать, МЫСЛИТЬ.—ВЪЗМЫШД(НН(? ср. обду-мываше. възмьздню ср. возмезд1е, награда, воздаяше.— възмьзднтн - ждж - здн-шн гл. дать награду, наградить.— възмьздьнъ пр. служащШ возмез-/цемъ. — възмьздЪвлтн-вгиж-вягешн гл. награждать, воздавать наградой. възмьн'Ьтн-ыШк-нншн, гл. думать, МЫСЛИТЬ, МНИТЬ. —ВЪЗМЬН±ТНСА гл. думать (?). възмьрзствоватн, възмьрзствоую гл. омерзеть. ВЪЗМЬСТНТН, ВЪЗМЬфОугл. отомстить, възмьшднтн-дк-дншн гл. изобретать. възм-Ёршннш ср. измереше. възиернтн-рьж-рншн гл. мерить, измерять. — възм'крнтнск гл. отме- риваться. — възм'Цш'н-ршж-риме- шн гл. уверять, ответствовать.— възм!тлти гл. взбросить. възмастн"матж-ыат{шн гл. смущать, приводить въ замешательство, въ смятеше.—възыастнш, гл. смущаться.—възматин гл. приводить въ смятеше, въ замешательство; смущать.—възиатйтнса гл. приходить въ смятеше, въ замешательство; смущаться.—възматеннгс ср. возмущеше, бунтъ. възмжжгшшб ср. достиженье мужскаго возраста. възмжждтн-жгнж-жагешн, гл. прйти въ совершенный лета. възмжтнтн-шта-тншн, гл. мутить, приводить въ волненье,— възмжштатн тгиж-тшшн, гл. возмущать, встревоживать. възмжштснн№ ср. возмущеше, бунтъ. възилвлйтн-лшж-лшсшн, гл. возобновить. възн&в'Ьтоватн, гл. подстерегать. възнадегстн-са, д1!1Ж д-Ь|?шн са 1л. полагаться, надеяться, уповать, възндко нрч. назадъ, обратно. — възндкъ пр. навзничь лежаний или обращенный. — възнакъ нрч. на спину, вверхъ лицомъ. — възнакы нрч. на спине лежа, нерадиво. — възнш{ндтнш(?)--възнлуьм рч. навзничь, на спину, възнлшятн гл. поднимать. възш кр1>штн, възшер'^ун • бр'Ьжг- вр'Ьжшн, гл. пренебрегать, презреть.— възнев-Ьровин, гл. недове-рять, не надеяться. — възнегодо-клтн-доуьж-доукгшн гл. вознегодовать. възмджговатн-гоуек-гоугешн гл. захворать, заболеть. ВЪЗШНСТОВНТН-СА ВДКСА ВНШН-СА възн(нстов*Ьтн-втЬд;-в,Ьстн гл. неистовствовать, злиться, беситься. възншгшнд-Ьтн-ждА-дншн гл. возненавидеть. 7