* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

възк(гЬштдтн 91 възглдшятн възвр-Ьштатн-штж-штншн гл. вбрасывать. възвр'Ьштн гл. ввергать, вбросить.— ВЪЗВр-Цш, ВЪЗВЬрУОу, К03Вр±фН гл. вбросить — ВЪЗВр±фНШ гл. вбро-ситься. възвр'Ьдтн гл. вскипеть, вспениться, възвоукъ см. возвоукъ. възвыснтн-шж-сншн гл. возвышать, возносить, превозносить, възвыснтнш, возвыснтнш гл. возвыситься. ВЪЗВЫТН, ВЪЗВОЮ-ВЫКБ-ВЫЕШН гл. взвыть, выть. възвышдтн-шдк-шягсшн гл. возвышать, возносить, възвышатнш гл. возвышаться, възвыин, възвыш-ке, възвышен, воз- выше нрч. въ вышину. възвышенню ср. возвышеше. превознесете. възвышнтн - шж - шншн гл. возвышать. — възвышнтнш гл. возвышаться. възвыш1>1? пар.въ высоту,вышиною, възвьрноутнсга, возвьрноутнш, гл. возвратиться. възв'Ьвйтн-клж-кйжшк гл. вздувать, поддувать, раздувать. • възв^рнтн гл. верить, уверовать. възв'ЬрнтнСА гл. уподобиться зверю злобою; озлобиться, остервениться. възв-Ъроватн, възвtpoyю гл. уверовать. — къзв'Ьрмн, възв-Ьргаю гл. уверять. възв'Ьснтн-шж-сншн гл. повесить, вешать. възв'Ьстнге ср. весть, извещеше, уве-домлеше. възв'ьстнтедь м. вестникъ, возвести-тель, курьеръ. възв±стнтн - възв-Ьфоу-ииж-стншн гл. извещать, уведомлять, возвещать. възв'Ьстка ж. извещеше. възв'Ьстьннкъ м. вестникъ, извести-тель. възк'Ьуенын пр. извещенный. — къзв'Ьишвлтн гл. возвещать.—въз-в-Ьишннге ср. извещеше, уведом-леше,—вьзв1;иштн- штгш-шташшн уведомлять, извещать,дать знать.— възвпишите ср. извещеше, уве-домлеше, сообщеше, указаше. възв'Ьфгшнш ср. извещеше,—възв1;-фатн, възв-Ьфйю гл. извещать, объявлять,—възк^феннт объявление, извещеше. възв^инше ср. дыхате. къзв-Ьт,н-к1ж-в1;№шн гл. дышать, дыхать, провевать, обдувать. възвазлтн-важж-важешн гЛ. связы-вать, привязывать, обременять, възвжзд, возвоузя ж. ремень у обуви, възвжзъ м. ремень, поводъ. възгардтн, възгярдю гл. гореть.— взгярдтнсА, възгярдюш гл. возга-раться. възгддвше ср. изголовье, подушка. възгддвннце ср. взголовье, подушка. възгдявнтн-вдвк-вншн гл. вкратце повторять, возобновлять, възгддвдшнню ср. оглавлете, содер-жаше. възглявнунн прл. изголовный. възгдявьмнца ж. изголовье, подушка. възгмгоданшс ср. разговоръ. възгмгодотн, възгдягодю, гл. говорить, возглашать. — взгддгоднвъ злоречивый, възгддждатн (?). възгддсше ср. см. възгласъ. възгддснтедь м. возглаша,ющШ что либо, издаюлцй звукъ. възгдяснтн-ша-сншн гл. издавать го-лосъ, петь, звучать, възгддсъ м. произносимое священ-никомъ вслухъ заключеше молитвъ, читаемыхъ имъ тайно въ церкви, антифошя. възгдасьнъ пр. произносимый гром-кимъ голосомъ. възгдашатн-шсиж-шгиешн гл. произносить громогласно.