* Данный текст распознан в автоматическом режиме, поэтому может содержать ошибки

287 наи haH 283 надър8манъш — ruber (31.): — Густобрадъ, над- румянъ, руст.. То. Мал. Крон, (Калайд. 182). надърйСыи — rufus (М.): — Менелаосъ низокъ..., густобрадъ, надърусъ. 1о. Мал. Хрон. (Калайд. 181). Патроклосъ, тлъстъ, .. .надрусъ. т. ж. (Калайд. 181). надъстигнйти, надъстигнЙ — настигнуть, догнать: — Сторожемъ же Володимерковымъ надъстиг-шимъ его на Реи, Володимерку же не приспевшю со Андр-Ьемъ, затЬмь Изяславъ заиде за твердь. Лавр. л. 6658 г. НАДъстогати, надъстою: — Четъ]ри англы, иже надъ Кфратъмъ надъетогать. Изб. 1073 г. 167 об. надътварьнъш — ихерхоирио?, выше твари: — Надъ- тварьна, вълиел'Ьтьна. Гр. Наз. XI в. 252. надътинати, надътинаю — надсекать (В.): — Мечемъ лице его надътинаху. Прол. янв. 29.(В.). надъцветъ — окраска: — Кости (у лука) съ надцвЬ- томъ. Ор. Бор. вед. Год. 1589 г. 26. надыпенъ (?): — Надъшенъ есть отъ врага (игара- TSTpotfipievov). Жит. Андр. Юр. XI. 55. надъшаник — раздуваше: — Не огнь творитъ раз-жжеше железу, но надымаше (по др. сп. надмен!е) мЬш-ное. Сл. Дан. Зат. НАДЪШАТИСИ — вздуваться: — Ратаи,егдавиди пше-ницю... надъшающ«са, радЙетсд. Златостр. сл. 10. Надымагасд гако водный говоръ. Прол. гюл. 10 по сп. XVв. (В.). Надымающагасд волъны. Гр. Наз. съ толк. Ник. Ир. XIV в. (On. II. 2. 77). — напрягаться: — Поеть надъшагася ноужею. Никон. Панд. сл. 30. — гордиться: — НадъшадСА нравомъ (>). Исх.ХХП. 15 no сп. XIV в. Аже дасть наемъ детьскомоу, а не исправить за и. днии товара оу Роусина, то ть дати емоу на събе пороука. Смол. гр. 1229 г. Тело имамъ