Димитров М. Д.
ДИМИТРÓВ, Михаил Дафинкичев [р. 30.IX(12.X).1881] болг. историк, психолог и философ-марксист. Сын крестьянина-бедняка. Член БКП с 1944. Проф. Софийского ун-та (194450). Действит. чл. Болг. АН (с 1946). Председатель союза научных работников Болгарии (с 1945). Специалист по истории Болгарии в период Возрождения, исследователь жизни и творчества X. Ботева и Л. Каравелова. Димитровская премия (1950).
Соч.: Комитетът на "старите" Добродетелната дружина, в сб.: България 1000 години 9271927, С., 1930; Нитче като идеолог, С., 1938; Христо Ботев, Идеи, личност, творчество, 2 изд., С., 1945; Поява, развитие и идеология на фашизма в България, С., 1947; Христо Ботев. Биография, С., 1948; Увод към Христо Ботев, Съчинения, т. 1, С., 1950; Любен Каравелов. Биография, С., 1959.
Лит.: Белева Зл. и Унджиев Ив., Михаил Димитров, Биобиблиография, С., 1958.